Какво означава обувки?

мн., обу̀вка[[]], ж.
1. Изделие от кожа или друг материал, което има твърда подметка и се поставя върху краката. Чехлите са удобни домашни обувки.
2. Вид такива изделия, обикновено от кожа, затворени, със стабилна подметка, с височина до кокалчетата. Официални черни обувки.
прил. [[обу̀вен]], обу̀вна, обу̀вно, мн. обу̀вни. Обувен завод. Обувен магазин.
• Къде го стиска обувката. — Разг. Какво тревожи или притеснява някого.

Накрайници на връзките за обувки
Накрайниците, или аглет, са приспособления с различна форма, поставяни в краищата на връзките за обувки.

Обувка
Обувката е част от облеклото на човек, която се носи на крака, като за разлика от чорапа, обувката е направена от по-здрав материал, позволяващ самостоятелното ѝ носене. Обувките са много и разнообразни според сезона, случая, традициите – джапанки, мокасини, ботуши, маратонки, сандали и други. Основните материали, от които се изработват, са каучук, кожа, дървесина, пластмаса и плат. В Европа римските калиги и калци са белега на цивилизованост, докато населението употребява цървули.

Обувка на висок ток
Обувките на висок ток са вид обувки, при които токът, в сравнение с носа на обувката, е значително по-високо над земята. Такива обувки не само защитават крака от земята, а карат човек да изглежда по-висок и акцентират върху триглавия подбедрен мускул и дължината на крака като цяло. Съществуват различни видове високи токове по света, в различни стилове, цветове и материали. Обувките на висок ток имат голямо културно и модно значение, което е било изваяно през последните хиляда години. Носенето на обувки на висок ток в днешно време се свързва с определени здравословни проблеми.

Синоними на думата: обувки

(същ.) обуща, калеври, чепици