Какво означава но?

съюз.
1. За противопоставяне на еднородни части. Малък, но смел. Изкарвам не по много, но редовно.
2. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от едното изречение напълно или частично се ограничава от действието на другото. Чете, но не помни. Смея се, но само аз си знам какво ми е.
3. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза е в отстъпително отношение спрямо предходното. Болен съм, но ще тръгна.
4. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза допълва, изяснява друго действие. Студено е, но през януари винаги е така.
• Но и. — За добавяне, присъединяване. Ще взема тази рокля. Но и обувките ще купя. Той е откровен, но и често груб с хората.

Доктор Но
„Доктор Но“ (на английски: Dr. No) е британски филм от 1962 година, екшън на режисьора Терънс Йънг по сценарий на Ричард Майбаум, Джоуана Харууд и Бъркли Мадър, базиран на едноименния роман от Иън Флеминг. Това е първият филм от шпионската поредица за британския таен агент Джеймс Бонд. В ролята на известния герой е Шон Конъри, като във филма участват още Джоузеф Уайзман, Урсула Андрес, Джак Лорд и Джон Кицмилър. Успехът на „Доктор Но“ като първи филм от поредицата по Иън Флеминг предизвиква създаването на филми по романите на английския писател, което продължава и в наши дни. С излизането на първия филм от поредицата „007“ процъфтява жанрът на шпионските филми през шестдесетте години на 20 век. Въпреки че е първият от над двадесетте излезли след това, в него не се показва потвърждаването на статуса на Бонд като агент с две нули („double 0 agent“), което му дава и така известния лиценз за убиване. Началният кадър на филма остава непроменен. Бонд извървява няколко крачки в ляв профил, след което се обръща към камерата и стреля като след изстрела от горната част пада кръв. Всичко това се случва в рамките на дуло на пистолет (разлика прави само началото на „Казино Роял“). Началният кадър е измислен от Маурис Биндър.

Но
Но (на японски: 能) или Ногаку (на японски: 能楽) е японско театрално изкуство, развило се през 14 век. Названието но произлиза от японската дума за „умение“ или „талант“. Повечето персонажи в но – независимо дали мъжки или женски – носят маски. Една постановка обикновено трае цял ден и се състои от две части; помежду им има и кратка хумористична част, наречена кьоген. Актьорите обикновено се събират само веднъж за репетиция, няколко дни преди постановката. Съставът включва също така оркестър, хор и майстори на но, които помагат на актьорите в самостоятелната им подготовка. Персонажите са обикновени хора, създания с божествен произход, духове или демони. В зависимост от настроението пиесите могат да са муген (занимаващи се с фантастични създания) или гензай (занимаващи се с обикновени хора), а в зависимост от стила са геки (драматични, базирани около развитието на сюжета) или фурю (танцови, базирани около естетиката на танца и музиката). Пиесата „Окина“ е уникално изключение – тя е смес между танцова постановка и шинтоистки ритуал. Традиционният репертоар се състои от около 250 постановки. Писането на нови пиеси не се възприема.

Но уейв
Но уейв (No Wave) е поджанр в рок музиката. Появява се в края на 1980-те години. Типични инструменти са електрическа китара, бас китара и барабани. Характеризира се главно с бурни китарни рифове и здрави барабани. Звукът се реализира едновременно от стилистична промяна в свиренето на пънк рока и използване на дисторшън и фийдбек. Характеризира се с нихилистичното си отношение към красотата, влечение към абсурдното, анархията, отрицание на естетичните норми, провокативността.

Синоними на думата: но

обаче, ала, макар, все пак, а ама