Какво означава монтанизъм?

рел. Учение на раннохристиянска секта, основана от Монтан (първоначално жрец на богиня Кибела) около 160 г. , според което Св. Дух постоянно се намесвал в живота на хората и се явявал на посветените по време на екстаз.

Монтанизъм
Монтанизмът е есхатологично, пророческо и феминистко движение в християнството, което съществува от II до VI в. Отначало то е църковен разкол, наименован на неговия основател Монтан – бивш езичник от населената с траки провинция Фригия на Мала Азия. Движението започва най-вероятно през 160-те години. Неговият център е разположен в градчето Пепуза, откъдето произхожда второто название на последователите – „пепузиани“. Твърдението на блажени Йероним (V в.), че Монтан е скопен бивш жрец на Кибела, се дължи на неговите етимологични асоциации и е погрешно. Първи приемат новото движение консервативните юдеохристиянски слоеве в дълбоката малоазийска традиция. Монтанизмът е най-яркият пример в църковната история за вечната дихотомия между свобода и авторитет, пророчество и йерархия, импровизация и традиция. Монтан отхвърля все по-засилващата се клерикализация, централизация и секуларизация на съвременния му църковен живот и започва да проповядва за живо духовно общение с Бога. Според него то не трябва да е ограничено от йерархизма и обредността, а да се проявява в индивидуални харизми, т.е. особени дарби на Светия Дух като пророчество, говорене на непознати езици (глосолалия), изцеления и др. По време на емоционалните молитвени събрания на монтанистите тяхната пророческа дарба често се изразява в крайни явления (припадъци, транс, екстаз). Заедно с Монтан започват да проповядват и две жени, наречени „пророчици“ – Приска (или Присцила) и Максимила. Както той, така и те са признати от адептите за въплъщения на Параклит (Утешителя или Светия Дух), обещан в Евангелието на Йоан. Тримата пророкуват за идващия край на света и свързаната с него необходимост от по-голям аскетизъм – забрана на вторите бракове, по-дълги и строги пости и стремеж към доброволно мъченичество. Тази ригористична дисциплина служи за подготовка на вярващите, защото те са „светците“, които ще наследят хилядолетното Христово царство на земята. Последователите на монтанизма наричат своето движение „Ново пророчество“. Същността на пророчеството се свежда до възвестяване на скорошното второ идване на Христос на земята, като в град Пепуза се очаква да слезе Новият Йерусалим. Но несбъдването на предсказанията на Монтан доказва недостоверността на неговото откровение. Монтанистката глосолалия не се изявява като истински дар на Светия Дух, защото е неразделна част от недостоверна пророческа дейност. Библията наставлява: „Ако пророкът говори от името на Господа и думите му не се сбъднат и не се изпълнят, то Господ не е говорил тия думи, а ги е говорил пророкът по своя дързост“ (Втор. 18:22). Отличителна черта на монтанизма е учението му за продължаващо откровение, което е неприемливо за Църквата. Претенцията, че днешното християнство се нуждае от нови видения и откровения чрез съвременни пророци, означава отричане на достатъчността на Библията (2 Тим. 3:16) и поставянето на Църквата в зависимост от приумиците на лъжеапостоли, за чието съществуване апостол Павел предупреждава ясно (2 Кор. 11:13-15). Според монтанизма Църквата се развива под напътствието на Божията благодат и нейната история има ясно разграничени фази. Под водачеството на откровението в Мойсеевия закон тя преживява период на отрочество (Стари завет), под благодатта на Христос – период на юношество (Нови завет), а при откровенията на Монтан Църквата встъпва в периода на зрялост и мъжественост. Той нарича третия период „трети завет“. Отначало монтанистите не ревизират основните християнски догми, които още не са формулирани, а само се противопоставят на установената йерархия и дисциплина, като налагат крайна строгост (ригоризъм). Затова мнозина важни представители на Църквата като св. Ириней Лионски се отнасят снизходително към това движение. Позицията на авторитарния папа Виктор е много по-отрицателна. Монтанизмът е обсъждан на Първия вселенски събор в Никея през 325 г., но не е осъден. Първият решителен удар срещу монтанизма е нанесен от законодателството на император Теодосий I. Император Юстин и Юстиниан I през VI в. забраняват на монтанистите да се събират и агитират и нареждат на местните чиновници да ги преследват, което до голяма степен намалява тяхната популярност.