Какво означава модернистичен?

вж. [[модернѝзъм]]

Испанско модернистично движение
Испанското модернистично движение (на испански: Modernismo, Movimiento literario modernistico) е испаноезично литературно движение от късния 19-и и ранния 20 век, започнато в края на 1880-те години от никарагуанския поет Рубен Дарио и първоначално въведено след публикацията на неговата книга със стихотворения и къси истории „Синьо“ от 1888 г. Движението няма проявен манифест или организационни принципи, но произхожда от реакция срещу литературния натурализъм на Емил Зола и срещу широкото буржоазно подчинение към материализма на Западното общество. Поетите от модернистичното движение използват свободен стих и сетивна образност, за да изразят техните собствени високо индивидуални духовни ценности. Повлияни са от френските символисти и парнасисти в използването на смели, сърцати и дръзки метафори и иновационни стихотворни стъпки. Основните членове на движението, освен Дарио, са поетите Антонио Мачадо и Хуан Рамон Хименес и романистът Рамон дел Вайе Инклан. Първата фаза на модернизма е маркирана от основаването на периодичното издание на La Revista Azul (1894 – 96) – „Синьото списание“ в Мексико. През това време Дарио пътува много, като подпомага модернизма в Испания с престоите си през 1892 и 1898 и в същото време обикаля из цяла Латинска Америка. Второ важно модернистично издание La Revista Moderna (1898 – 1911) – „Модерното списание (1898 1911)“ е също създадено в Мексико. Испанският модернизъм като движение завършва към 1920, но неговото влияние остава добре изразено и през 20 век както в поезията, така и в прозата на испански език.

Модернистична архитектура
Модернистичната архитектура е група архитектурни стилове, възникнали в началото на XX век и наложили се като основни след Втората световна война. Тяхна основа е използването на нови строителни технологии и материали, най-вече стъкло, стомана и стоманобетон, и отхвърлянето на традиционния неокласицизъм, доминиращ в архитектурата на XIX век. В началото на XXI век модернистичната архитектура продължава да преобладава в строителството на обществени и корпоративни сгради, въпреки реакцията на постмодернистичната архитектура. Сред архитектите, изиграли важна роля за развитието на модернизма, са Франк Лойд Райт, Лудвиг Мис ван дер Рое, Льо Корбюзие, Валтер Гропиус, Константин Мелников, Ерих Менделсон, Рихард Нойтра, Луис Съливан, Герит Ритфелд, Бруно Таут, Гунар Асплунд, Арне Якобсен, Оскар Нимайер, Алвар Аалто.

Нова партия
Новата или модернистичната партия (на гръцки: Νεωτεριστικόν Κόμμα) е реформистка гръцката политическа партия в периода от българската схизма до преврата в Гуди. Тя, въпреки прокламираното, е лидерска и начело и са двама изявени водачи – Харилаос Трикупис и Георгиос Теотокис. Възниква на основата на предходната английска партия (Александро Маврокордато е вуйчо на Трикупис) и се влива в либералната партия на Елевтериос Венизелос. През първите години на властването на крал Георгиос I политическия живот в Гърция не се различава значително от времето на така наричаната баварократия. Новата гръцка конституция от 1864 г. прави заявка към модернизация на политическата система. До 1870 г., т.е. до учредяването на българска екзархия, старите партии от времето на баварократията продължават доминацията си в обществено-политически живот на страната без принципи или политическа програма, а организирани малко или повече около личността на харизматичен политически лидер. В тази ситуация Харилаос Трикупис, в отговор на инициативата по създаването на новата националистическа партия през 1870 г. /на основата на старата руска партия/ сформира новата партия, която идеологически базира на британската двупартийна парламентарна система. Новата партия е организиран около принципите на модернизация (определена като подражание на т.нар. западна култура) на политическия, социалния и икономическия живот на страната. По-конкретно, приоритет на новата партия е развитието на икономиката на основата на частната инициатива с последващо ограничаване на държавната намеса в икономиката. Тази политическа програма е подкрепена от корпулентния английски и френски финансов капитал. Партийната програма обаче не е достатъчно адекватна спрямо изостаналостта на страната, липсата на планировка с компетентни управленски кадри и решения. Всички тези фактори превръщат „лидерската“ либерална трикупистка партия в преходно явление в политическия живот на страната. Националистическата партия е на власт по време на присъединяването на Тесалия и Арта към гръцката държава, обаче не успява да прокара дългожадуваната от селяните аграрна реформа. Трикупис, който силно разчита за привличането на чуждестранни инвестиции спира планираната програма за аграрни реформи и залага на развитието на пътното и железопътното строителство, прокопаването на коринтския канал, вкл. и на заварената комасация в плодородната тесалийска равнина. Управлението на модернистичната партия води до първия в историята на Гърция дефолт, благодарение на който публчните финанси страната са поставени под международен надзор непосредствено след смъртта на Трикупис и края на първата гръцко-турска война. За това трайно положение на гръцките финанси допринасят и непосилните разходи за провеждането на първата съвременна олимпиада в Атина. В годината на формалното разпускане на новата партия избухват селски бунтове в Тесалия, които предвещават нейната политическа смърт.

Синоними на думата: модернистичен

напредничав, съвременен, модерен, свободомислещ