Какво означава митра?
мн. мѝтри, ж. Спец. Богато украсена корона, която се носи от лица с епископски сан при богослужения.
Митре Влаха
Димитър (Митре) Николов Пандуров (Панджуров, Панджаров), наричан Влаха, Влаот или Влашето, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Митра
Митра (Mithras; Mithra; Mitra) e древноарийски и древноирански бог.
Присъства със своя архаичен митологичен профил както в най-старата от Ведите – Риг веда (в близначна двойка с Варуна), така и в иранската Авеста. В частен план е и персийско божество в рамките на общия индо-ирански произход.
Но в зороастризма Митра се появява като реабилитиран бог едва при Артаксеркс II (IV век пр.н.е.), която вече е претърпяла някои вътрешни промени, съгласувани със зороастрийския възглед. При движението на стария култ към Митра (често под натиск), заедно с миграционните процеси сред носителите си в западна посока, той пречупва различни други влияния.
Особено силно влияние върху митраистката иконография оказва традицията на Пергамската школа. Когато част от най-западната иранска диаспора попада под римски контрол, Митра става особено популярен сред войските, набирани от тези земи. След известни средиземноморски културно-религиозни влияния през I век пр.н.е. култът прониква сред по-горните етажи на имперското общество. Митра е почитан и от няколко императора в Древен Рим. В Предна Азия Митра е почитан доказуемо от 14 век пр.н.е. в лицето на т.нар. хурито-митанийски арии (договорът между хети и хурити от 1380 г. пр.н.е.)
Митологичните материали показват, че Митра е универсален древноирански култ с особено значение за културните ценности на колектива (Митра Ящ – Авеста). В различните културни центрове на иранския свят представата за Митра отразява определени специфики. Римският Митра (Mithras) се различава от персийския Митра (Mithra), а последният се различава от източноиранския Митра (Мир, Мар, Матхар).
Думата Митра на персийски означава „договор“, на староиндийски „договор“ или „приятел“ и при двата езика думата произлиза от прото-индо-иранския словесен корен *mitra – „договор“.
Митра е бог на правото и съюзите, на светлината и космическия ред (ascha). В някои случаи той се доближава до представата за слънцето, но това протича в по-късен етап от развитието.
Митра (корона)
Митра е вид корона, носена от предстоятеля на дадена автокефална източноправославна църква, или от друго високопоставено лице – владиката, попа и др.
Митрата е древен атрибут, който представя божествената закрила и власт на носителя. По-късно в християнските общества става неизменяема част от „пастирите“ на Христовия народ. През Средновековието, когато се развива властта на Църквата, митрата се превръща в корона, с която се символизира властта дадена от Бог.
Митрата се носи само на специални церемонии. Характерна е за Източно православната църква, където почти всички църковни представители (без монаха, послушника и игумена) носят корона. В католицизма право да носи митра (Папска тиара) има право само папата, а по низшите църковно служители носят обикновена шапка.
Дизайнът на митрите се променя в продължение на векове. През Средновековието на митрите бил поставян златен кръст – символ на Божията власт. Те били украсявани и с голямо количество скъпоценни камъни и злато. В католицизма, украсата на Папската тиара представлявала три златни венеца – символ на Светата Троица. Тази традиция се е запазва до днес.