Какво означава миней?

минѐят, минѐя, мн. минѐи, (два) минѐя, м. Църковна книга, разделена по броя на месеците на дванадесет части, като за всеки ден от месеца има богослужебни четива.

Миней
Миней (на гръцки: μηνιαίος, месечен) е богослужебна книга, която съдържа песнопения и четива за неподвижните празници от годината, подредени по календарен ред от 1 септември според началото на църковната година. Основните типове М са празничен и служебен. Празничният съдържа служби за по-важните дни от годината и за някои поместни празници и се появява преди служебния. Някои от известните празнични М, които са част от старобългарското културно наследство, заради съдържанието си и интереса на учените към тях, са получили индивидуалани названия. Такива са Драгановият м от XIII в., Братковият м от XIII-XIV в., както и Скопският м от XIII в, който се пази в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Освен преводните песнопения тези ръкописи съдържат и оригинални старобългарски творби, написани през IX в. от учениците на Кирил и Методий и идентифицирани по акростиховете в тях. Служебният тип М възниква по-късно от празничния и съдържа служби за всеки ден от годината. Най-ранните старобългарски служебни М не са запазени, но тяхното съществуване се потвърждава от изследванията на редица учени, които откриват следи от старобългарски протографи в най-ранните източнославянски М. Началото на изследванията на текстовете от М е положено от известния учен В. Ягич, който сравнява текстовете на най-ранните запазени служебни М, Новогородските от 1096 – 1097 г. (или т. нар. Ягичеви М) с текстовете на южнославянски ръкописи и стига до заключението, че тази богослужебна книга е навлязла в Русия от България и е редактирана непоследователно на руска почва. Съществува и една друга разновидност на М, т. нар. чети-миней, който съдържа слова за празниците и е предназначен по-скоро за индивидуално четене, отколкото за богослужебни цели. Такъв тип М е Супрасълският сборник със слова за месец март. Текстовете в него са преведени по времето на цар Симеон от преславските книжовници. Често, и до известна степен погрешно, терминът „миней“ бива отъждествяван с „месецослов“, а последният е богослужебна книга, която включва в себе си съдържанието на минеите. Службите, които се поместват в М, се състоят от песнопения и четива. Всяка служба е съставена от два основни дяла – вечерня и утринна. На вечернята се поместват три стихири за празника, който е на следващия ден (календарната подредба е съобразена със схващането, че денят започва от вечерта, изразено още в началото на Книга Битие – „биде вечер, биде утро – ден един“ (Бит. 1:5). След стихирите се вмъкват четива от Стария завет и още едно песнопение – тропар или стихира. Утринната включва основното песнопение за празника, т. нар. канон, който се състои от девет песни. След шеста песен на канона се изпълняват други кратки песнопения и проложно (кратко) житие за чествания светец или събитие. Освен канона, утринната включва и други песнопения, различни по брой в зависимост от използвания Типик (книгата с указания за службите). Освен от Минея на празника се изпълняват песнопения и от другите две основни богослужебни книги в Православната църква – Октоиха и Триода. Литература: Ягич, В. Служебныя минея за сентябрь, октябрь и ноябрь в церковнославянском переводе по русским рукописям 1095 – 1097 г. – В: Памятники древнерусского языка. Т. I. Санкт Петербург, 1886. Кожухаров, С. Миней. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2. 1995, 679 – 681. Йовчева, М. Старобългарският служебен миней. София, 2014.

Скопски миней
Скопският миней e среднобългарски книжовен паметник от XIII век. Той е най-ранният запазен български и изобщо южнославянски миней.Написан е на кирилица с глаголически вписвания. В многото преписи има следи от глаголица, което се смята за характерна черта за паметници от югозападните български земи. Скопският миней представлява ценен паметник за историята на българския език. Като повечето старобългарски ръкописи съдържа служби за българските светци Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Петка Търновска и други. Спада към значимите ръкописи с музикална нотация.Ръкописът е бил притежание на българската митрополия в Скопие. Сега се съхранява в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под № 522.

Оливеров миней
Оливеровият миней, известен и като Станиславов миней, e среднобългарски пергаментен ръкопис. Представлява миней. Преписан е през 1342 година от книжовника Станислав в Лесновския манастир по повеля на „великия войвода“ Йоан Оливер.Дело на същия Станислав са още 2 ръкописа: Станиславовият пролог (1330) и вероятно (ако се съди по почерка) Лесновският паренесис.Оливеровият миней се е пазил в Народната библиотека на Сърбия в Белград, но изчезва на гарата в Ниш по време на Първата световна война (1915) и оттогава е в неизвестност.