Какво означава марксистки?

МАРКСЍСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Марксически. Марксистката партия. Марксистка идеология.

МАРКСЍСТКИ. Нареч. от прил. марксистки; марксически.

Марксистка историография
Марксическата историография, също марксистка историография или както е била известна през периода 1944-1989 диалектико-историческа историография е приложението на марксистката теория на историческия материализъм в историографията. Основите на марксическата историография е определящото положение в хода на историческото развитие на социалната класа и икономическите условия. Марксическата историография допринася към историята на работническата класа, потиснатите националности и методологията на историята отдолу. За неин основен недостатък бива смятан възгледът за историята като предопределена или диалектическа; същото може да бъде изразено и като баланс между субективните и обективните фактори при определянето на историческото развитие. Като цяло марксическата историография е телеологична – тя постановява, че посоката на развитие на историята е към безкласово общество, което ще бъде нейният край. Писането на марксистка история обикновено бива възприемано като инструмент, целта на който е да пробуди самосъзнанието в потиснатите от историята, и да ги въоръжи с исторически тактики и стратегии: то е както исторически, така и освободителен проект. Историци, които използват марксическата методология, но изразяват несъгласие с основното течение на марксизма, често описват себе си като марксистки историци. Методи от марксическата историография, като например класовият анализ, могат да бъдат използвани отделно от освободителните ѝ намерения.

Марксистко-ленинска философия
Марксистко-ленинската философия се основава на марксистката теория на материализма. Представлява специфично направление във философията, силно повлияно от материалистичния подход към теорията, развита от Карл Маркс и неговите последователи. Може условно да бъде разделена на марксическа философия на Запада и официална философия на Съветския съюз. Последната включва разработки на Владимир Ленин и придобива известност след 30-те години на ХХ век в Съветския съюз, а по-късно – и в други социалистически страни, като „диамат“ (съкратеното название на диалектическия материализъм). Марксистко-ленинската философия губи своето световно значение, след като Съветският съюз се разпада, а КПСС е забранена на територията на Русия след неуспешния августовски пуч през 1991 г. Названието „марксистка философия“ не е съвсем точно, но се е наложило в употреба. Това учение съдържа редица постановки от най-разнообразни области на познанието като естетика, етика, онтология, епистемология и философия на науката. Оказва влияние върху политическата философия и философията на историята. Марксистката философия е явно материалистична и дълбоко ангажирана с политическата практика като крайна цел на теоретичните разработки. Неин стремеж е извършването на световна социалистическа революция и построяването на безкласово общество. Луи Алтюсер дефинира философията като „класова борба на теории“ и по този начин радикално се отделя от тези, които твърдят, че философите могат да възприемат един „божи поглед“ като напълно безпристрастни съдии. Точно когато младият Маркс напуска университета и скъсва с немския идеализъм, той се среща с пролетариата. Тази среща му позволява да промени подхода си към практическите и теоретическите въпроси. Според Маркс интелектуалците не бива да ограничават дейността си до призиви към народните маси от своите столове; те трябва лично да взимат участие в социалните борби на своето време.

Марксистка икономическа теория
Марксическата икономика, марксическата политическа икономика или марксическата икономическа теория са икономическите теории върху функционирането на капитализма, базирани на работите на Карл Маркс. Поддръжниците на марксическата икономика, особено в академията, я разграничават от марксизма като политическа идеология и социологическа теория, твърдейки, че подходът на Маркс към разбирането на икономиката е интелектуално независим от неговата защита на революционния социализъм и неговата вяра в пролетарската революция . От друга страна, няма как да се отрича причинно-следствената връзка между марксическата икономическа теория и марксизма, понеже като идеология същият представя един цялостен светоглед – най-вече в сферата на политическата икономия. Поддръжниците на марксическата икономика смятат икономическите теории на Маркс за основа на една пълна с възможности интелектуална рамка и за алтернатива на много по-конвенционалната неокласическа икономика. В същото време те не базират своя анализ изключително и само върху работите на Маркс и/или другите известни марксисти, но използват широк обхват от марксистки и дори не-марксистки източници.