Какво означава мадам?

ж., само ед.
1. Вежливо обръщение към омъжена жена в обществото; госпожа.
2. Разг. Ирон. Обръщение към жена или назоваване на жена.
3. Съдържателка на публичен дом.

Мадам Дьо Помпадур
Жана-Антоанет Поасон (на френски: Jeanne-Antoinette Poisson, 29 декември 1721 – 15 април 1764), по-известна като мадам Дьо Помпадур (на френски: marquise de Pompadour), е метреса (фаворитка) на френския крал Луи XV.

Мадам Бътерфлай
„Мадам Бътерфлай“ (на италиански: Madama Butterfly), известна и като „Чо-Чо-сан“, е трагическа опера на италианския композитор Джакомо Пучини. Либретото е на Луиджи Илика (1859 – 1919) и Джузепе Джакоза (1847 – 1906) по драмата на Дейвид Беласко „Мадам Бътерфлай“. Нейната литературна основа е едноименната новела на Джон Лутър Лонг. Пучини създава няколко версии на операта. Първоначалната е в две действия и нейната световна премиера на 17 февруари 1904 г. в Ла Скала претърпява неуспех. Композиторът и либретистите преработват операта, при което твърде продължителното второ действие се разделя на две части. Този вариант се представя за първи път на 28 май 1904 в Бреша и има голям успех. През 1906 г. в операта отново се внасят промени, последните поправки се правят през 1907 г. Окончателната версия на „Мадам Бътерфлай“ се състои от три действия, тя се приема като „стандартна“ и се поставя най-често.

Портрет на мадам Рекамие (Антоан-Жан Гро)
„Портрет на мадам Рекамие“ (на френски: Portret Madame Récamier) е картина на френския художник Антоан-Жан Гро от около 1825 г.Картината е нарисувана с маслени бои върху платно и е с размери 62,3 x 51,2 cm. Портретът е в стил романтизъм. Представя мадам Рекамие, водеща космополитен живот в Париж, по време на живота ѝ в консулството в града. Известна е със своите пищни соарета в Двореца на улица „Мон Блан“, на който събира съвременните художници, писатели, актьори и политици. Портретът е рисуван по-късно, но представя красивите черти, замисления поглед и грациозно скръстените ръце под гърдите на дамата.Картината е изложена в Галерия „Щросмайер“ на старите майстори в хърватската столица Загреб. Собственост е на Хърватската академия за наука и изкуство в Загреб. Дарена е през 1903 г. от френския благородник Йожен-Емануел-Ернст Халвин, маркиз на Пен.