Какво означава кумански?

КУ̀МАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до куманин и до кумани. Другите исторически лица в драмата са: Георги Тертер, силен и знаменит търновски болярин от куманско произхождение. Ив. Вазов, Съч. XXI, 7. Йоан-Александър отново удари с пестник о трапезата. — Чувай, Йончо, тръгвай, докле ти стои здрава дебелата куманска глава на плещите! Ст. Загорчинов, ДП, 384. Петър и Асен избягали отвъд Дунава при куманите. . Обаче още през есента на същата година [1186] Петър и Асен се върнали в България с голяма войска от кумански наемници. Ист. X и XI кл, 62. Петър и Асен се завърнали заедно с куманска войска и руски дружини. Ист. VII кл, 33.

◊ Куманско капане (шити). Диал. Вид шевица, използвана в Североизточна България.

Кумански език
Куманският език е мъртъв език от кипчакския клон на тюркските езици. Говорен е от куманите през Средновековието. Изчезва напълно през XVII век. Един от източниците за изследването му е Куманският сборник.

Дещи Къпчак
Дещи Къпчак (Дешт-и Кипчак, на персийски: دشت قپچاق‎, „Кипчакска степ“) е историческа област в Евразия, обхващаща степните области от долното течение на Дунав до Аралско море и езерото Балхаш. Наименованието Дещи Къпчак започва да се използва в ирански източници от XI век и се отнася за областите под контрола на куманите, наричани също къпчаци. В руски източници тази област се нарича Половецка степ, а в западноевропейски – Кумания. През XIII век куманите са подчинени от Монголската империя, но името Дещи Къпчак продължава да се използва като географско понятие, а след това и като синоним на образуваната в западните части на империята Златна орда.