Какво означава крайморие?

КРАЙМО̀РИЕ, мн. -ия, ср. Местност, разположена покрай брега на море. В Крайморието димяха пожари, в Стримонската област стърчеха руини, житата се ронеха по нивите, защото селяните, уплашени от нашествието им [на славяните], се криеха из горите. Ст. Загорчинов, ЛСС, 154. Средномиоценското време заварва Северна България и Бургаското крайморие, заедно със Цариградския и Галиполския полуострови под вода — това е било пространното полусолено Сарматско море. ПН, 1933, кн. 10, 149. Но пак с много труд можа да доближи до краймориemo, дето ся виждаше една ладия изтеглена на пясъка. Π. Ρ. Славейков, ЦП II (превод), 103. Във Великий океан друго голямо течение връви от юг към север, около възточните краймория на Нова Холандия. Ив. Богоров, КГ, 70. А пък гърците живеят най-вече по крайморията и непрестанно ся месят с другите народи. Ч, 1871, бр. 19, 591-592.

Крайморие
Крайморие е най-малкият квартал на град Бургас и курортно селище на Българското Черноморие. Той е разположен в залива Ченгене скеле на около 10 км южно от центъра на града и на 20 км северно от Созопол.