Какво означава костурски?

КО̀СТУРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до костурец и до град Костур. Той беше гурбетчия като повечето мъже от техния костурски край.. Беше отишъл на печалба в София. Д. Спространов, С, 159. Костурски говор. Костурска носия.

Костурски говор
Костурският говор е български говор, принадлежащ към западните български диалекти. Името му идва от региона, в който е разпространен – Костурско. Костурският е най-югозападният български говор. Към 1912 година е говорен от населението в около сто селища в областите Кореща, Нестрамкол, Пополе и Костенария, разположени днес на територията на гръцките областни единици Костур (Кастория) и отчасти Лерин (Флорина). Между 1912 и 1949 година значителна част от носителите на говора емигрират в България и Югославия. Днес говорът е силно повлиян от гръцкия език и е в процес на изчезване. Към костурските говори принадлежат и българските говори в село Връбник и в град Билища, които днес са на територията на Република Албания и са подложени на силна албанизация. Говорите на преселниците от Костурско в България и в Северна Македония са силно повлияни съответно от българския книжовен език и т. нар. македонски литературен език и са запазени в някаква степен само в селищата, компактно заселени от костурчани като Ново Кономлади, например.

Никифор I Костурски
Никифор (на гръцки: Νικηφόρος, Никифорос) е гръцки духовник, костурски митрополит от 1841 до 1874 година.

Евтимий II Костурски
Евтимий (на гръцки: Ευθύμιος, Евтимиос) е православен духовник от средата на XVIII век, последен костурски митрополит на Охридската архиепископия.