Какво означава константа?

мн. конста̀нти, ж. Спец. В математиката — величина с постоянна стойност.

Константа
Константите в различни науки като математика, физика и химия са числа и величини, които не променят стойностите си, за разлика от променливите. Характерът на повечето математически константи (т.е. вида на числото — ирационално например) обаче не позволява стойността им да се узнае точно, но със съвременната изчислителна мощ това може да стане с достатъчно добро приближение за всички нужди. В някои модели за константа се приемат и величини, за които се смята, че не се променят съществено или промяната им няма да окаже съществено влияние на даден процес или задача.

Космологична константа
Космологичната константа (Λ) е константа, въведена от Алберт Айнщайн през 1917 г., за да имат решение неговите уравнения на гравитационното поле в общата теория на относителността, които описват стационарна, независима от времето Вселена. Въвеждането на константата дава възможност решението на Айнщайновите уравнения да е независимо от времето, но резултатът описва състояние на неустойчиво равновесие. Въпреки модела на разширяващата се Вселена на Александър Фридман от 1922 г., в който не е необходима космологична константа, предположението на Айнщайн за статичността на Вселената се е приемало за смислено до практическото доказване на откритието на Едуин Хъбъл, че Вселената се разширява (закон на Хъбъл). Впоследствие Айнщайн определя въвеждането на константата за най-голямата грешка в своя живот.

Физическа константа
Физическа константа, понякога фундаментална физическа константа или универсална константа, е физична величина, за която се смята, че е универсална по природа и стойността ѝ е постоянна във времето. За разлика от физическата, математическата константа има фиксирана числена стойност, но за нея не се изисква някакво директно физическо измерване. В науката има много физически константи, като някои от най-широко признатите са скоростта на светлината във вакуум с, гравитационната константа G, константата на Планк h, диелектричната константа на вакуума ε0 и елементарният заряд e. Физическите константи могат да имат най-различна размерност, която зависи от физичната величина: скоростта на светлината има размерност дължина, разделена на време, докато константата на тънката структура α, която характеризира силата на електромагнитното взаимодействие, е безразмерна. Понятието се отнася именно до величината, а не до конкретната ѝ стойност, която може да се измерва в различни единици. Понятието фундаментална физическа константа понякога се използва за обозначаване на универсални оразмерени физически константи, като споменатите по-горе Все по-често обаче физиците го употребяват за безразмерни физични константи, като константата на фината структура α. Фундаменталните константи фигурират в уравненията, описващи фундаменталните природни закони и свойствата на материята. Те се появяват в теоретичните модели на явленията като универсални коефициенти в съответните математически изрази. Физическата константа в смисъла, обсъждан в тази статия, не трябва да се бърка с други величини, наречени „константи“, за които се приема, че са постоянни в даден контекст, но без да се считат фундаментални, като например „времеконстанта“ – характеристика на дадена система (например електрическа верига) или константи, характеризиращи материалите, като константата на Маделунг, специфичната електроповодимост и топлоемкостта. На 16 ноември 2018 г. Международното бюро за мерки и теглилки гласува за предефиниране на няколко основни единици в международната система от единици (SI), като фиксира стойностите в системата SI на няколко физически константи, сред които константата на Планк, h, елементарния заряд e, константата на Болцман kB и числото на Авогадро NA. Новите фиксирани стойности се основават на най-прецизни измервания на константите въз основа на възприетите дефиниции.