Какво означава коничен?

КОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Конически. Телата могат да се движат по едно от следните конични сечения: елипса, парабола и вдлъбнатия клон на хиперболата. HTM, 1966, кн. 214, 47. Конична повърхност. Шлем с конична форма.

Конус
Кòнус в геометрията е геометрично тяло, заградено от конична повърхнина и едно равнинно сечение. Конѝчната повърхнина е повърхнина, която се описва от права, минаваща през фиксирана точка O и плъзгаща се по крива ω (несъдържаща фиксираната точка), наречена управителна (директорна) крива. Правите, които минават през точка O и точките на управителната крива, се наричат образуващи на коничната повърхнина. Управителната крива не трябва да бъде изродена крива – например точка. Фиксираната точка O се нарича връх на коничната повърхнина. Ако ω е равнинна крива, върхът не бива да лежи в нейната равнина. Конѝчно тяло е геометрично тяло, образувано от едносвързана област в дадена равнина, наречена основа, и отсечките, свързващи основата с точка извън нейната равнина, наречена връх. То е обобщение на пирамидата за немногоъгълни основи. Правите кръгови конуси също са конични тела.

Конично сечение
Конично сечение в математиката е алгебрична крива от втора степен, която може да се получи от сечението на правилна конична повърхнина с равнина. Видовете конични сечения са били известни още на древните гърци; получават имената си от Аполоний Пергски, който систематично да изследвал свойствата им.

Ламбертова конформна конична проекция
Ламбертовата конформна конична проекция (LCC) е конична картографска проекция, често използвана в авиационните карти. Основа е на много национални и регионални геодезични координатни системи в целия свят.

Синоними на думата: коничен

конически, конусообразен, островръх