Какво означава кондика?

КО̀НДИКА ж. 1. У нас в миналото — дневник, книга в община, църковно настоятелство, църква, манастир, училище, еснафско сдружение и др., в която са се вписвали важни неща, които трябва да се знаят и помнят. Истината, изровена от прашните страници на хилендарските кондики, установява, че .. хаджи Вълчо е брат на отца Паисия, Н. Тихолов, ДКД, 218. В неговия ум се прокрадваше мисълта, че незнайният злосторник, който бе скъсал два листа от главния тефтер, е могъл да стори същото и с кондиката на малката църква. А. Христофоров, А, 216. Търновската митрополитска кондика е пълна с частни молби, които всъщност са „селски писма“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 47. — В тая кондика са записани наказанията на някои майстори, които са престъпили закона. Р. Стоянов, М, 37. За този проект на букурещките първенци говори Стоянов и в кондиката по образуване на Книжовното дружество в Браила от 1869 г. М. Арнаудов, БКД, 51.

2. У нас в миналото — книга за дарения в църква, манастир, организация и др. Уставът на дружеството бил вече одобрен, както и кондиката му попълнена с имената на дарители, които искали да образуват един значителен капитал, от чиито проценти трябвало „да се поддържат двама-трима учени и специалисти българи“. М. Арнаудов, БКД, 101.

3. У нас в миналото — устав, по който са се управлявали еснафски сдружения. В еснафската кондика сичко е предвидено, що се отнася до работниците, .., че тие трябва да бъдат покорни на майсторите си, никога да не им възразяват. З. Стоянов, ЗБВ I, 66. Организувани в лонджи с известно самоуправление и устави (кондики), със свои настоятелства и свои устабашии (протомайстори) и свои печати, еснафите бяха първите български обществени организации. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 43.

4. Прен. Разг. Най-важната, най-съществената страна на нещо, тънкост на нещо, на някаква работа. — Та този Никодимов сега търси кадри за изпълнение на своя проект .. И сега такова дружество ли, организация ли ще трябва да се създаде тука в най-скоро време, за да поеме работата. Иначе ще се изложим пред французите и англичаните. В това е цялата кондика. П. Незнакомов, ТС, 38. — Оттук-оттам схванах кондиката, че не специализирва, както ме мота в писмата си, ами се цанил за сервитьор в една шкембеджийница, че му се ставало софиянец. Тарас, ТМ, 134-135. В този живот кондиката му е да не се ядосваш за празни работи.

— От лат. codex през гр. κοντάκιον.

Охридска кондика
Кондиката или Кодексът на Охридската архиепископия е църковна летописна книга на Охридската автокефална православна църква, започната в XVII век, която е важен извор за българската история. Началото на кондиката е поставено в 1667 година от архиепископ Мелетий II Охридски, както е видно по уводната бележка, в която документът е наречен Кондика на Свети Климент. От книгата са запазени 136 страници – откъснати са част от първите страници, но не е ясно колко, тъй като запазените нямат номерация. Записвани са синодални актове за избор на митрополити, писани предимно на лош гръцки език, а някои по изключение на български. Записвани са и други бележки.Кондиката е преведена на български в XIX век от охридския учител Георги Бодлев, но по-късно този превод е унищожен. Запазена е от Петър Огненов. По-късно е издавана от Атанас Шопов и от Иван Снегаров.

Зографска кондика
Зографската кондика е летописна книга на светогорския Зографски манастир, обхващаща периода от 1734 година до началото на XIX век. Основното съдържание на кондиката, която има 104 страници, е запис на пътуванията на членовете на монашеското братство до различни места с цел събиране на милостиня и дарения за манастира и организиране на поклоннически групи за посещаването му. Кондиката е ценен извор за икономическото и социалното положение по българските земи в XVIII век.Кондиката е открита за науката сравнително късно. Пръв ѝ обръща професионално внимание Михаил Ковачев в книгата си от 1942 година „Зограф. Изследвания и документи. Част 1“. Открита е от Ковачев в параклиса „Св. св. Козма и Дамян“, разположен на втория етаж на католикона на манастира. В 1943 година Ковачев публикува и част от съдържанието на кондиката в статията си в списание „Македонски преглед“ „Зограф и българите в Македония през XVIII век“.

Кондика
Ко̀ндика е дневник, в който се записват по-важните факти от живота в дадена църква, манастир, училище, община, еснафски сдружения и др. Терминът е остарял и не се използва за съвременните дневници, но се използва за исторически документи, които се самоназовават кондики. Подобни документи са важен източник на исторически данни.