Какво означава камея?

мн. камѐи, ж. Накит, изработен от седеф или цветен камък с релефно изображение на него.

Кама (санскрит)
Кама в индуизма и будизма е удоволствие, удоволствие за сетивата, желание, ерос, естетическото удоволствие от живота в санскрит. В индуизма кама се смята за третата от четирите цели на живота (purusharthas): другите са дълг (dharma), светски блага (artha) и вътрешна свобода (moksha). Кама-дева е персонификацията на това, това е бог, който е еквивалентен на гръцкия бог Ерос и римския бог Купидон. Кама-рупа е ефирното тяло или аура, композирано от този тип желание, докато Кама-лока е светът, който тя обитава, особено в живота след смъртта. Кама (сексуалното) желание, което е пречка за постигането на просветление (самадхи). Във Ведите се казва, че Кама е причина за появата на живота, понеже желанието е накарало първия организъм да се раздвижи. Преди да има живот е имало желание. Според някои Кама бил син на Сраддха – богинята на верността, а според други бил син на Лакшми – богинята на щастието. Като извод от последното, може да се каже, че Лакшми е тъждествена с Венера – майката на Купидон. Друга прилика между двете богини е раждането им от пяната на морските вълни. Съпругата на Кама е Рати – богинята на желанието. Кама е господар на апсарите – любовни нимфи. Придвижва се върху гърба на папагал – най-мъдрия сред птиците, или върху гърба на паун – символ на страстното желание. Негов символ е рибата Макара. В ръцете си държи лък, направен от стъблото на захарна тръстика с тетива от полепнали една за друга пчели, и стрели с цветя вместо наконечници.

Кам
Кам (на немски: Cham) е окръжен град в Горен Пфалц в източна Бавария, Германия, с 16 508 жители (31 декември 2014). Намира се на 60 km североизточно от Регенсбург на река Реген, ляв приток на Дунав. На ок. 20 km североизточно от Кам е границата с Чехия, и на ок. 90 km североизточно се намира Пилзен. Кам е споменат за пръв път като град през 976 г. като на латински: Civitas Camma.

Камея
Камея се нарича разновидност на гемата и представлява бижутерско изделие или украшение, вид гравюра, изработена като изпъкнал релеф, издялан от скъпоценен камък, обикновено от халцедон или оникс, но също така и от вулканичен камък или раковина, а поради различните нюанси (цветни слоеве) на материала, изпъкналата част обикновено изглежда по-светла от вдлъбналата част на гравюрата. За разлика от камеята, при инталията или гемата мотивът бива врязван в дълбочина в камъка. В сравнение с гемите, камеите често имат по-представителен вид. Те са били особено ценени бижутерски камъни, които рядко се поставяли на пръстени, а по-скоро намирали приложение в разни други бижута като например обеци, диадеми, синджири за врат и гърдите и т. н. Те са можели да се използват и за обков на бижутерски кутийки и декорация на жилищни помещения, особено за онези, които е трябвало да предпазени от бедствия и урочасване чрез изобразяване на образа на горгона Медуза. Камеите са известни още от 4 век пр.н.е. През Ренесанса, както и през 17-ти и 18 век, те са достигнали разцвета си. Техниката на производство на камеите идва от птолемеевата Александрия. Оттам тя завладяла елинистичния, а по-късно и римския свят, но никога не достига разпространението и популярността на гемите. Съществуват различни предания за произхода на термина, като напр. от персийската дума chumahäu; в средновековния латински език се среща думата camahatus, в италианския chama, означаваща черупка или мида, която произхожда от обозначението на раковинните кемии. В немскоговорящите територии от 14 век нататък се използват различни производни думи: gamah, gammaho, gämahü, gamähinstein, gamaphe, camache, camaie, camme, cammée – в крайна сметка от тях произлиза думата Gemme (немската дума за гема).