Какво означава звуко?

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до звук или който се състои от звукове, напр. звукозапис, звукоизолация, звукооператор, звукосъчетание и др.

Звук
Звукът е надлъжна механична вълна – трептения на материята, които се предават като периодична промяна на налягането (вследствие сгъстяване и разреждане на средата) и се възприема от слуховия апарат. Когато дадено тяло трепти, в заобикалящата го среда възникват звукови вълни. Те предизвикват налягане върху тъпанчето на ухото, в резултат на което се получава възприятието за звук. Трептенията могат да се предават по въздуха, но също така и през други газове, течности и твърди тела. За звуковите вълни е нужна среда, поради което не могат да се разпространяват във вакуум. Като всяка вълна, звукът се характеризира с амплитуда, честота и дължина на вълната. Амплитудата е свързана със силата на звука, а честотата с тоналността, с височината на звука. Човешкото ухо възприема звуци в диапазона от 16 – 20 Hz до 20 kHz. Звук под 20 Hz се нарича инфразвук, а над 20 kHz ултразвук. Понякога звук над 1 GHz се нарича хиперзвук. При различните животни този диапазон е различен. Дължината на звуковите вълни е от 17 m до 1,7 cm. Особено значение трябва да се обърне на речевите звуци като фонемите и като цяло на фонетиката. Музикалните звуци представляват комбинация от няколко тона, няколко честоти в хармония. Шумът също е вид звук.

Гласен звук
Гласни са звуковете, които се произнасят, без да се прегражда пътят на въздушния поток от белите дробове с устни, зъби или език. Фонемната система на съвременния български език се състои от 45 фонеми: 6 гласни (а, ъ, о, у, е, и). В старобългарския език гласните звукове са били 11. Важна особеност на българската вокална система е наличието на гласната ъ под ударение, която в тази своя позиция липсва при другите славянски езици. Взаимовръзката, която се създава между гласната „А“ и гласната „Ъ“ в рамките на вокалната система, е присъща черта на българския вокализъм. Гласните звукове в съвременния български език биват единствено устнени (орални). В по-стария свой период, в българския вокализъм е имало две носовки (носови гласни), които са отпаднали. В българския вокализъм липсват дълги и кратки гласни, сиреч дължината на тяхното произнасяне няма смислоразличителна функция. В потока на речта гласната все пак може да бъде удължена, но единствено с изразителна цел. Гласните звукове се делят на широки - а, о, е и тесни - ъ, у, и.

Стереофоничен звук
Стереофоничен звук, често наричан стерео, е репродукцията на звук, като се използват два независими (изолирани един от друг) аудио канала през симетрична конфигурация на високоговорители по такъв начин, че да се създаде впечатлението за звук чут от различни посоки като естествено и реалистично слушане. Стерео записи се използват при ФМ излъчването, Дигитално Аудио Излъчване и в няколко телевизионни системи. За да запишат в стерео аудио инженерите използват много методи, включително два успоредно свързани микрофона.