Какво означава ентелехия?

У Аристотел — Нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство. У Лайбниц — монад. У някои виталисти, нематериално жизнено начало, което направлява развитиетото на организма отвътре — жизнена сила.

Ентелехия
Ентелехия (на старогръцки: ἐντελέχεια) е философско понятие, обозначаващо състоянието на нещо, което е било реализирано или което е постигнало своето предназначение. Терминът е създаден от Аристотел – на основата на думите ἐντελής („завършен“) и ἔχω („притежавам“) – и играе важна роля в неговата философия като крайна степен на потенциалността и актуалността. Ентелехията е подложена на множество различни интерпретации през следващите столетия, често в контекста на живите същества, за които според Аристотел първа ентелехия е душата.