Какво означава елинистичен?

ЕЛИНИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Елинистически. Докато градовете на феодална Западна Европа били разрушени и запустяли, градовете на елинистичните източни държави, на Китай, Арабия и Индия продължавали своето развитие. Т. Горанов и др., ПА, 28.

Елинистическа епоха
Елинистическа или Елинистична епоха или само елинизъм е историческа и културна епоха в земите на Средиземноморието, обхващаща времето от смъртта на Александър Македонски (разпадането на Александровата държава) до създаването на Римската империя от Октавиан Август (323 г. пр.н.е. – 30 г. пр.н.е.). Началото на периода се характеризира с преход от полисна политическа организация към наследствени елнинстически монархии и с преместване на центровете на културна и икономическа дейност от Древна Гърция към Азия и Египет.

Елинистичен юдаизъм
Елинистичният юдаизъм е направление в юдаизма през Античността, съчетаващо еврейските религиозни традиции с елементи на древногръцката култура. То се формира в големите градове на Елинистичния свят, като главните му центрове са Александрия и Антиохия. Има свидетелства за конфликти в Йерусалим между привърженици на елинистичния юдаизъм и традиционалисти. Елинистичният юдаизъм отмира през късната Античност и ранното Средновековие, като няма сигурни сведения за неговите последователи – според различни изследователи основната част от тях се присъединяват към талмудическия юдаизъм или към християнството.

Елинистически Египет
Елинистическият Египет също Птолемейски Египет или Царство на Птолемеите (332 пр.н.е. – 30 пр.н.е.) e елинистично царство, образувано на територията на Египет след неговото завоюване от Александър Македонски през 332 г. пр.н.е. Столица на царството става основания от него град Александрия на делтата на Нил. Първият владетел на Елинистичния Египет след Александър Велики e диадох Птолемей I (323 пр.н.е – 283 пр.н.е), който е основател на Династията на Птолемеите и през 305 пр.н.е. приема титлата фараон. Царството става през 30 пр.н.е. римска провинция.