Какво означава екзистенциален?

ЕКЗИСТЕНЦИА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който сe отнася до същeствуванeто на човeка, който e важeн за същeствуванeто на човeка. Валери Петров е винаги облагодетелствуван от живота, непознаващ екзистенциални сътресения от рода на това да изгубиш майка си на осем годишна възраст. 3. Петров, Съвр., 1975, кн. 2, 69.Досeгашнитe [самоубийци] обикновeно доказваха, чe са слаби личности, нeустойчиви характeри, жeртви на обстоятeлствата и други такива eкзистeнциални баналности. М. Иванов, ТЛ, 4. В най-новия му романа са поставeни вeчнитe eкзистeнциални проблeми — за смисъла на живота, за цeната на оцeляванeто.

— От фр. existentiel.

Екзистенциализъм
Екзистенциализмът (от латински: existentia – съществувание, живот) може да се определи в най-общ и популярен смисъл като философия на съществуването. Въпреки разликите в доктрините на водещите философи екзистенциалисти, те възприемат човека като субект (а не като обект на изследването си), не само като мислещ субект, а по-скоро като действена, чувстваща, жива човешка личност заедно с условията, при които съществува тази човешка личност, като отправна точка на своите философски разсъждения. Екзистенциализмът е едно от най-влиятелните философски течения през първата половина на 20 век. Екзистенциалистката литература от този период е също силно развита и изразена. Екзистенциализмът се разпространява след Първата световна война в Германия в периода на Втората световна война във Франция, а след Втората световна война и в останалите държави, например САЩ. Идейни извори на екзистенциализма са философията на живота, феноменологията на Едмунд Хусерл, религиозно-мистичното учение на Сьорен Киркегор. Киркегор разглежда съществуващите религиозни и философски системи по отношение на това как човек използва своята лична свобода. Той намира всички тези системи за незадоволителни по отношение на отговора им за целта и смисъла на живота, затова формира възгледа, че всеки сам е отговорен за намирането и преследването на своя жизнена цел. Фундаментална идея за екзистенциализма е мисълта на Сартр от книгата му „Екзистенциализмът е хуманизъм“, че при човека „съществуването предшества същността“. Човек се ражда, тоест започва съществуването си без да притежава същност. Същността на човека се формира като сбор от неговите избори. „Човек е осъден да избира“. Във всеки един момент човек е изправен пред правото и отговорността си да избира (как да постъпи във всяка една житейска ситуация). Всеки негов избор формира неговата същност. По този начин човек е напълно свободен да бъде това, което е избрал. Така стигаме до разбирането на екзистенциализма за свободата. Най-съвременното въплъщение на екзистенциализма в психологията, теологията и други науки се основава на необходимостта от нови категории за разбирането на човешката личност и нейното битие. Тези науки осъзнават, че човешките същества не могат да бъдат описвани и изучавани само като материя с определени свойства или само като субекти, взаимодействащи главно с обкръжаващия ги свят на обектите.

Екзистенциална терапия
Един от главните ѝ представители – Роло Мей, твърди, че екзистенциалната психотерапия не представлява „школа“, а по-скоро се характеризира с „определена нагласа към хората и система от представи за тях“. Представите са извлечени от философския екзистенциализъм и феноменологията. Екзистенциалната психотерапия се причислява към „третата сила“, или хуманистичната психотерапия, въпреки че по-рано е наричана „екзистенциална психоанализа“ и все още често се нарича „екзистенциален анализ“. Опирайки се на трудовете на философи като Киркегор, Хусерл, Хайдегер и Сартр, теорията и описанията на случаи на екзистенциалните терапевти често се формулират чрез идеосинкратична терминология. Така например те твърдят, че „съществуването в света“ има три различни аспекта: обкръжението (Umwelt), споделен свят (Mitwelt) и собствен свят (Eigenwelt). Пространствено-времевият фокус на терапията е върху преживяванията тук и сега, а не върху миналото. Първоначалната и трайна задача на терапевта е феноменологична: да разбере колкото се може по-пълно реалността на клиента – как той изживява себе си, другите хора и природата и следователно какъв за него е смисълът на живота (дори и ако този смисъл не се осъзнава). Доколкото това е възможно, терапевтът трябва да ограничи или да остави настрана собствените си ценности, начин на възприемане и т.н. и с помощта на въображението си да навлезе в света на другия.

Екзистенциална криза
Екзистенциалната криза или още кризата на съществуването е стадий на развитието, в който индивида поставя под въпрос самите основи на живота си: дали животът има някакъв смисъл, цел или ценност; дали родителите, учителите и тези, които обича наистина действат в техен интерес; дали ценностите, които са научили имат някаква стойност; дали религиозното им възпитание може или не може да бъде намерено в реалността. В този период хората често са тъжни без техни лични причини и критични към себе си и околните. Често избухват емоциите сдържани в тях, но с разговори с близки хора се преминава през това. Използването на думата „екзистенциален“ в термина „екзистенциална криза“ не се свързва с "екзистенциализъм„, а по-скоро със „съществуване“ (на английски език existential). Все пак известни поддръжници на екзистенциализма и свързаните философски движения често дискутират екзистенциалната криза.