Какво означава е?

I.
междум.
1. За изразяване на възмущение, недоволство, раздразнение, досада. – Ее, прекаляваш! — Ее, то бива, бива, ама...
2. За израз на изненада. – Е! Чухте ли я какво каза!

II.
част.
1. За въпрос като реакция на събеседника при очакване на допълнителна информация. Както си вървеше пред мене, изведнъж се обърна и тръгна обратно. — Е, и?
2. За подсилване на въпросителна дума. Е, как можеш да се разправяш с такъв човек? Е, какво ще правим сега?
3. За усилване на потвърждение, съгласие, с което събеседникът неохотно се присъединява към казаното от говорещото лице. Много е скъпа тая рокля. — Е, скъпа е, но е хубава. Много си сгрешила, като си постъпила така. — Е, да, сгреших...
4. В началото на реплика на говорещото лице, с която се осъществява преход между две негови изказвания. — Е, чакам отговора Ви! — Е, нека да оставим тая тема и да се върнем на основния въпрос.

Е
Е, е е буква от кирилицата. Обозначава полуотворената предна незакръглена гласна /ɛ/, а в руския – полузатворената предна незакръглена гласна /е/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки (6-а в българската, беларуската и руската азбука и 7-а в украинската, сръбската и македонската). Използва се също така и в кирилските азбуки на езиците в Руската федерация и ОНД. В старобългарската и църковнославянската азбука буква Е се нарича ѥстъ и есть. В кирилицата изглежда така Е и има цифрова стойност 5, в глаголицата изглежда така и има цифрова стойност 6. Произлиза от гръцката буква Ε, ε (епсилон). При въвеждането на гражданския шрифт през 1707 – 1711 г. започва да се използва само този вариант на буквата, който е тъждествен с латинската буква E, e (преди за малка буква са се използвали само форми от вида: є или ɛ).

Ѐ
Е с ударение (главна: Ѐ, малка ѐ) е знак от кирилицата. Този знак не е самостоятелна буква и не е вписана нито в българската, нито в друга азбука, а представлява просто буквата е с („тежко“) ударение върху нея.

Ё
Ё е седмата буква от руската и беларуската азбука и обозначава йотирания звук [jɵ].