Какво означава дъб?

дъбъ̀т, дъба̀, мн. дъ̀бове, (два) дъ̀ба, м. Едро широколистно дърво с нарязани листа, което ражда жълъди, а твърдата му дървесина се използва в строителството, за изработка на мебели и др.
прил. [[дъ̀бов]], дъ̀бова, дъ̀бово, мн. дъ̀бови. Дъбова маса. Дъбов паркет.

Дъб
Дъбът (Quercus) е род покритосеменни двусемеделни растения, част от семейство Букови. Родът включва няколкостотин вида широколистни дървета и храсти, разпространени в Северното полукълбо. Среща се от студените ширини до тропичните райони на Азия и Северна Америка и включва както листопадни, така и вечнозелени видове. Плодовете на дъбовете са тип орех, наричани жълъди. В България се срещат между 10 и 18 вида, в зависимост от ранга и актуалния статут на разглежданите таксони; по-голямото число включва съществени подвидове, разновидности и форми, които в отделни класически или български източници са третирани като самостоятелни видове. Основните диворастящи представители на рода в България са: цер (Quercus cerris), пърнар (Quercus coccifera), обикновен горун (Quercus dalechampii), благун (Quercus frainetto), лъжник (Quercus hartwissiana), зимен дъб (Quercus petraea), рилски дъб (Quercus protoroburoides), космат дъб (Quercus pubescens), летен дъб (Quercus robur) и македонски дъб (Quercus trojana).

Обикновен дъб
Обикновеният дъб (Quercus robur), познат и като летен дъб, е широколистно листопадно дърво от семейство Букови, групата на белите дъбове (секция Quercus). Достига 25 – 35 m височина. Животът му може да надхвърли 1000 години.

Зимен дъб
Зимният дъб (Quercus petraea), наричан още скален дъб или горун, е широколистно дърво от семейство Букови. Ботаническият епитет „petraea“ в латинското название на вида се отнася до природната склонност на горуна да вирее на скалисти места.