Какво означава дум?

ДУМ и удвоено дум-дум междум.1. За наподобяване на звукове от удряне върху нещо; гърмеж, шум при падане на тежък предмет и под. Дум-дум! — чуха се изстрели.

2. Разг. В сказ. функция. Стрелям, гърмя.- А бай Горан с вас ли е? Нека ми се покаже .. / — Лесно ти е на тебе! — стрелва го с очи кака Ненка. — Ходиш си из горите, дум с пушката натам, дум нататък, а ние. В. Турийски, Д, 44.

Дума
Думата е основна структурна езикова единица, която символизира и предава смисъл. Думата е съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовават предметите, техните качества и характеристики, взаимодействието между тях, а така също мними и отвлечени понятия, пресъздаващи човешкото въображение. Тя се състои от фонеми и морфеми. Думите имат преки (номинативни или денотативни, обозначаващи предмета пряко) и преносни (конотативни, обозначаващи отношението на субекта на говорене към предмета) значения; те могат да се отнасят до конкретни и/или абстрактни понятия. Извън прякото им (книжовно) речниково значение, думите също могат да се използват жаргонно или като евфемизми. Думите са градивна единица на изречението, като се отделят при изписването чрез интервал и пунктуационни знаци. Съвкупността от изречения образува текст. Науката, изучаваща произхода и развитието на думите се нарича етимология.

Дума (вестник)
„Дума“ е съвременен български ляв всекидневник, в миналото официален вестник на Българската социалистическа партия. Редакцията се намира в сградата на БСП на „Позитано“ 20, София.

Държавна дума
Държавната дума (на руски: Госуда́рственная ду́ма или Госду́ма) е долната камара на Федералното събрание – парламента на Русия. Правният статут на Държавната дума е определен в Глава 5 от Конституцията на Руската федерация. Състои от 450 депутати, като за депутат може да бъде избран всеки гражданин на Руската федерация, навършил 21-годишна възраст и имащ право да участва в избори. Едно и също лице не може да бъде едновременно депутат в Държавната дума и в Съвета на Федерацията съгласно чл. 97 от Конституцията на РФ. От 2007 г. депутати в Държавната дума се избират по пропорционална избирателна система, като се гласува за партийни листи. От 2005 г. бариерата за влизане на партии и коалиции в долната камера на парламента е повишена на 7%. По-рано в Русия е използвана смесена избирателна система, като половината от общия състав на Държавната дума е избирана по мажоритарна избирателна система в едномандатни избирателни райони. Първата държавна дума е избрана заедно със съвет на Федерацията в деня на референдума за приемане на конституция на РФ на 12 декември 1993 г., с мандат от 2 години, съгласно преходните и заключителни разпоредби на приетата конституция. Срокът на пълномощията на следващите парламентарни сесии е 4 години. С направените конституционни поправки през 2008 г. мандатът на следващата държавна дума е със срок от 5 години. Избори за Държавна дума са се провеждали през 1993, 1995, 1999, 2003 и 2007 г. Държавната дума се оглавява от председател и заместник-председатели, като всяка парламентарна фракция или група може да излъчи свой заместник-председател.