Какво означава дубровнишки?

ДУБРО̀ВНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Дубровник и до дубровничанин. Като разбра, че е безполезно повече да уговаря войводата, дубровнишкият търговец се прости с него и си излезе. М. Марчевски, П, 77. Няма средновековната София на дубровнишките търговци. От техния „безистен“, пълен с платове от Дубровник, Флоренция, Венеция, черни и червени кадифета,.., метални и стъклени изделия — сега са останали само развалини и спомени. А. Каралийчев, ПГ, 193. Западното влияние е прониквало преди всичко благодарение на сношенията между България и малката дубровнишка република. Б. Пенев, НБВ, 16. Дубровнишка литература, Дубровнишка флота.

Дубровнишка република
Дубровнишката република (на латински: Respublica Ragusina) е град-държава в Далмация, съществувал като васал на различни по-големи държави от 1358 до 1808 година. За закрилник на града е приет Власий Севастийски. Обособява се от Венецианската република със Задарския договор и последователно е васално владение на Унгария (1358 – 1458), Османската империя (1458 – 1684), Османската и Хабсбургската империя (1684 – 1806) и Първата френска империя (1806 – 1808). Като морска република достига най-големия си възход в търговията през 15 и 16 в. Имала население от 30 000 души, от които около 5000 живеели вътре в крепостните стени. Девизът на републиката на латински бил „Non bene pro toto libertas venditur auro“ („Свободата не се продава за всичкото злато“). През 1808 година е анексирана от контролираното от Наполеон I Кралство Италия, а през 1809 г. територията на бившата Дубровнишка република е включена в състава на Илирийските провинции.

Дубровнишки молитвеник
Дубровнишкият кирилски молитвеник (на хърватски: Dubrovački ćirilski molitvenik) е сърбохърватски католически молитвеник от типа на часословите, отпечатан на кирилица във Венеция през 1512 година. Сръбският филолог Милан Решетар, който преиздава книгата през 1938 година, определя езикът ѝ като сръбски, но отбелязва, че използваната кирилска типография се отличава от тази на ранните православни печатни книги и се доближава до използваната от католици и мюсюлмани.

Дубровнишко крайбрежие
Дубровнишкото крайбрежие (на латински: Terrae Novae, букв. „Нови земи“) е част от т.нар. сръбско поморие. Обхваща далматинската крайбрежна ивица от устието на Неретва до Суторина. Това е типичният далматински тип бряг. От 10 век до 14 век това е крайбрежието на средновековната сръбска област Захумлие или Хума, след което е прилежащо на Дубровнишката република. По силата на решение на Карловицкия договор владенията на Дубровнишката република са оградени отвсякъде от османски такива с цел да нямат обща граница с т.нар. Албания Венета. За цялото дубровнишко крайбрежие е характерен специфичният дубровнишки говор.