Какво означава дзен?

Дзен
Зен или още дзен (от японски: 禅, санскр. ध्यान, дхя́на – „съзерцание“) е течение в махаяна будизма. Зен Будизмът е школа, която поставя на централно място осъзнаването на текущия момент и прозрението в същността на нещата чрез личния опит. Зен може да се определи и като практика, която помага на човек да проникне в своя собствен ум чрез медитация и да превъплъти постигнатото разбиране в ежедневния си живот. Трите основни елемента на практикуването на религиозната философия Зен са: медитация в седнало положение със скръстени крака (т. нар. зазен), извършване на някаква работа и пеене на псалми. Зен-будистки храм е Златният храм в Киото. Установяването на Зен е традиционно отдавано на индийския принц станал монах Бодхидхарма, за който е записано, че отива в Китай да учи на „специално предаване на външни писания“, които „не стоят над думите“. Възникването на Зен като различно течение на будизма e документирано първо в Китай през 7 век. Смята се, че се развива като амалгама на различни течения в Махаяна будисткото мислене – сред тях са философиите на Йогачара и Мадхямака и Праджняпарамита литература – и местните традиции в Китай, особено Таоизма и Хинаяна Будизма. От Китай, Зен впоследствие се разпространява на юг към Виетнам на изток към Корея и Япония. В края на XIX век и началото на XX в., Зен също започва да се разпространява в Северна Америка и Европа. Зен започва да се разпространява в Япония през 1191 г. от монаха Ейсай, който се счита за основател на школата Риндзай Дзен. Сложните теории на Риндзай Дзен са били популярни главно в средите на самураите и на военната класа и с тях е свързано практикуването на бойните изкуства. Има и друга разновидност на Зен – Сото Зен, която е била по-популярна сред хората на изкуството.

Дзен и мозъкът
Дзен и мозъкът: Към разбирането на медитацията и съзнанието (на английски: Zen and the Brain: Toward an Understanding of Meditation and Consciousness) е книга написана от Джеймс Остин. За първи път е публикувана през 1998 г. Целта на книгата е да направи връзка между неврологичните изследвания на човешкия мозък и медитацията. Например Остин представя доказателство от ЕЕГ, че дълбокото релаксиращо дишане намалява мозъчната активност. Издателите описват книгата като „Подробен текст върху доказателството от невронауката, което помага да се изясни, които механизми на мозъка лежат в основата на субективните състояния на Дзен и да използва Дзен, за да хвърли светлина как работи мозъка в различни състояния на съзнанието“.

Дзен учител
Дзен учител (на китайски: 禪師, chánshī) е хиперним (по-общ термин), който се свързва с индивид, който преподава дзен будизъм на други. Има няколко термина, взаимозаменяеми с тази титла. Роши (на китайски: 老師, lǎoshī) е японска почетна титла, използвана в дзен будизма, която буквално означава „стар учител“ или „почитан учител“ и се отнася за монах, който дава духовни напътствия към сангха. Въпреки буквалното значение титлата няма нищо общо с възрастта на индивида, който я получава. Титлата се дава на човек, който има дълбоко разбиране на Дхармата и повечето роши са преминали много години тежко обучение при учител. В школата Риндзай на дзен, монасите става роши, когато получават инка от учителя си. В школата Сото на дзен, човек получава еквивалента на роши, когато получи титлата шике от школата Сото. Повечето дзен общности в САЩ дават титлата по линия на този протокол и в повечето инстанции се използва като синоним на термина дзен учител.