Какво означава гробища?

мн., гро̀бище, ср. Място, където се погребват мъртъвци.
прил. [[гро̀бищен]], гро̀бищна, гро̀бищно, мн. гро̀бищни.

Гробище
Гробището е място, където се полагат тленните останки или пепел след кремация на починалите. На гробището се извършват последните ритуали по отдаване на почит към мъртъвците и религиозните обичаи, свързани със смъртта. Има различни обичаи на погребване, но обикновено тялото се полага в гроб и се покрива под дълбок слой пръст, за да се осигури неговото естествено разлагане. Край гроба се поставя надгробна плоча с името на починалия, неговите дати на раждане и смърт, евентуално и снимка. Понякога след време костите се ексхумират и се съхраняват в специални костници. Според начина на третиране на мъртвото тяло, погребванията биват чрез трупополагане (погребение в тесен смисъл) и съхраняване на пепелта от кремацията. Съществуват множество религиозни предписания и ритуали, свързани с погребалните практики и гробищата. В България все още се предпочита погребението на тялото пред кремацията. Православната църква, най-многобройната религиозна група в страната, макар да не осъжда категорично кремацията, препоръчва погребението да бъде на тяло, а не на пепел. Това има значение по-скоро за вярата на живите, отколкото за съдбата на мъртвите в задгробния свят, според православието. От 7 век в Европа погребенията са били под контрола на църковната власт и тогава гробищата са се разполагали в места около самата сграда на църквата. По-късно надделява тенденцията да се разполагат на изолирано място, за да се осигури т.нар. „вечен покой“ на мъртвите, както и за да се постигне отдалеченост от жилищните райони заради неблагоприятните ефекти при разлагането на човешкото тяло. Като пример може да се посочи ексхумацията и преместването на скелети от основните гробища на Париж в парижките катакомби през 18 век. В началото на 19 век контролът върху местата за разполагане на гробищата се съсредоточава в общинската власт.

Гроб
Гроб е място, където се полага тялото на починал човек или животно. Обикновено гробовете се разполагат в специално пригодени места – гробища. В отделните религии има различни обичаи по почитане на мъртвите, като не всички включват церемоннии на погребване. Християнските традиции следват полагане на мъртъвците в гробове, обикновено в края на церемония. Самият гроб се изкопава в земята, като по дължина се спазва оста изток-запад. В него се полага ковчег, съдържащ тленните останки на покойника. На повърхността на самия гроб се поставя кръст или надгробна плоча с името на починалия, датата на раждане и смъртта. Често върху гроба и около него има допълнителни елементи, предимно с декоративна цел. Гробът може да съдържа предмети, поставени заедно с тялото на мъртвеца като част от религиозен ритуал. Често това се използва в археологията в изследвания на бита и културата на дадено общество през конкретен исторически период.

Централни софийски гробища
Централните софийски гробища са най-голямото гробище в София, столицата на България. Намира се в квартал Орландовци, в северната част на града. Комплексът се поддържа от Общинско предприятие „Гробищни паркове“.На различни религиозни общности, както и на различни етнически групи, са предоставени парцели. Има няколко различни храма – православната църква „Успение Богородично“, католическия параклис „Свети Франциск“, арменска църква, еврейска синагога и други. На територията на гробищния парк има няколко военни гробища (немско, английско, френско и италианско), както и парцели, в които са погребани опълченци и авиатори. Парцелите, в които са погребани лица с военни чинове на други държави, се управляват от съответните дипломатични представителства. Паркът граничи с мемориал – костница на военните гробища, стопанисван от Министерство на отбраната.В специален парцел – „Алея на творците“, са погребани някои дейци на културата и изкуството.За обекти на недвижимото културно наследство са обявени 65 художествени надгробия на територията на Централните софийски гробища.