Какво означава гласна?

мн. гла̀сни, ж. Спец. В езикознанието — звук от човешката реч, който се образува в устната кухина от тона на гласните струни, без шум; гласен звук.

Гласен звук
Гласни са звуковете, които се произнасят, без да се прегражда пътят на въздушния поток от белите дробове с устни, зъби или език. Фонемната система на съвременния български език се състои от 45 фонеми: 6 гласни (а, ъ, о, у, е, и). В старобългарския език гласните звукове са били 11. Важна особеност на българската вокална система е наличието на гласната ъ под ударение, която в тази своя позиция липсва при другите славянски езици. Взаимовръзката, която се създава между гласната „А“ и гласната „Ъ“ в рамките на вокалната система, е присъща черта на българския вокализъм. Гласните звукове в съвременния български език биват единствено устнени (орални). В по-стария свой период, в българския вокализъм е имало две носовки (носови гласни), които са отпаднали. В българския вокализъм липсват дълги и кратки гласни, сиреч дължината на тяхното произнасяне няма смислоразличителна функция. В потока на речта гласната все пак може да бъде удължена, но единствено с изразителна цел. Гласните звукове се делят на широки - а, о, е и тесни - ъ, у, и.

Носова гласна
Носовата (или назална, назализирана) гласна е гласна, която се учленява с отпуснат велум, в резултат на което въздухът излиза едновременно през устата и през носа. Носовите гласни се противопоставят на оралните (или устнени) гласни, при които велумът е вдигнат и съответно въздухът излиза единствено през устата. Оралните гласни са по-малко маркираните – всички езици имат орални гласни, но не всички имат назални, а в тези, които имат, носовите съгласни почти винаги са по-малко на брой и се срещат в по-ограничени фонетични обкръжения. В много езици гласните преди (или след) носова съгласна се учленяват назализирано. В други езици (като френски, португалски, полски, хинди или панджабски) назализираността на дадена гласна е фонемна (т.е. служи за разграничаване на отделните гласни) и не зависи от заобикалящите я съгласни.

Предна гласна
Предна гласна е категория гласни звукове, характеризиращи се с разположение на най-високата точка на езика в предната част на устата. Деветте основни предни гласни звукове, разпознавани от Международната фонетична азбука са: затворена предна незакръглена гласна [i] затворена предна закръглена гласна [y] полузатворена предна незакръглена гласна [e] полузатворена предна закръглена гласна [ø] полуотворена предна незакръглена гласна [ɛ] полуотворена предна закръглена гласна [œ] ненапрегнато-отворена предна незакръглена гласна [æ] отворена предна незакръглена гласна [a] отворена предна закръглена гласна [ɶ]