Какво означава в?

или [[във]] предлог.
1. За означаване на място, в чиито предели се намира и извършва нещо или към което е насочено действието. Тя работи в библиотеката. Тя отива в библиотеката.
2. За означаване на област, в която се намира или става нещо. В очите ѝ се появиха сълзи. Погледнах я в очите. Само в работата намираше покой.
3. За означаване на време. В петък заминавам.
4. За означаване на състояние. И той се превърна в скитник, който обикаляше улиците.
5. За означаване на начина, по който се извършва действието. Вървят в стройни редици.
6. За означаване вида или цвета на облеклото. Момиче в синя рокля и сандали на бос крак.
7. За означаване на количество, обем, размер. Роман в две части. Филм в пет серии.
8. За означаване обекта на действието. Вярвам в тебе.

Градове в България
Градовете в България към днешна дата са 257 на брой. В проектоизменение в Закона за устройството на територията, одобрено от Министерския съвет на 26 март 2009 г., градовете се разпределят в категории според броя на населението. Те се класифицират в следните групи: „много големи градове“ – с население над 200 хиляди жители; „големи градове“ – с население от 100 хил. до 200 хил. жители; „средни градове“ – с население от 30 хил. до 100 хил. жители; „малки градове“ – с население от 10 хил. до 30 хил. жители; „много малки градове“ – с население под 10 хил. жители.В тази статия градовете са първоначално подредени по настоящ адрес според данни за населението от ЕСГРАОН към 15 юни 2014 г. За областните и средните градове данните са актуализирани към 15 март 2023 г. с отбелязаното понижение или повишение . Прирастът на населението е изчислен за период от 6 месеца въз основата на официалните статистически данни, публикувани от ЕСГРАОН за 15 декември 2004 и 14 юни 2005 г. С удебелен шрифт са обозначени областните центрове, а с наклонен – градовете, които не са общински центрове. Посочена е и годината на обявяването им за градове, като данните са взети от Националния регистър на населените места или указания източник. Годините със знак „–“ са преди новата ера. Там, където не е посочена година, означава, че селището е било град преди 3 март 1878 г. С наклонен шрифт е отбелязана годината на обявяване на селището за т. нар. селище от градски тип.

В
В, в е третата буква в кирилицата, която представя звука /в/. Буквата изглежда по същия начин като главната латинска буква B, но има различно произношение. Тази буква произлиза от гръцката буква бета(вита) (Β, β), която очевидно вече се е произнасяла [в] в гръцкия език, когато е създадена кирилицата. Старото име на буквата в е вѣдѣ и има числова стойност 2. От края на 50-те години на XX век датира началото на развитието на съвременната форма на българската кирилица. В съвременната форма на българската кирилица повечето от редовните знаци имат форми, различни от главните. Това се отнася и до малката буква в, която получава горна дължина. Тъй като стандартът Уникод не предвижда уникален Уникод номер за българската кирилица, при типографското изграждане на съвременните дигитални шрифтове знаците се въвеждат чрез добавяне на код за локалност (за редовната буква в този код е 0432.loclBGR). Възможността за използването на съвременната българска форма на кирилицата при електронната обработка на информацията зависи от това дали шрифтът съдържа локалните форми за български език и дали програмите, с които се извършва обработката на информацията, ги поддържат.

Турци в България
Българските турци (на турски: Bulgaristan Türkleri) представляват най-голямото етническо малцинство в страната. Според различни теории нейните представители са в по-голямата си част потомци на тюркски заселници, които са преселени по българските земи от Анадола след османското завладяване на Балканите в края на 14-и и началото на 15-и век, както и донякъде на местно население, ислямизирано и постепенно приело турския език по време на османското владичество. Самото име на „турци“ се появява в българската книжнина през втората половина на 18-и век, т.е. с началото на Възраждането, а придобива гражданственост едва през 19-и век. Дотогава за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „агаряни“ и „измаилтяни“. В самата Османска империя са съществували два термина за обозначаване на идентичност: простонароден човек (турчин) и династичен аристократ (османец).

Синоними на думата: в

вътре, вътре в, в средата между, измежду, сред, у, из