Какво означава бухалковиден?

Бухалковиден плаун
Бухалковидният плаун (Lycopodium clavatum), също бухалчест плаун, е един от най-често срещаните видове плауновидни растения. Въпреки че е разпространен почти по целия свят, включително и в България, той се среща предимно в незасегнати от земеделието местности и в някои райони е застрашен вид. Бухалковидният плаун е спорово васкуларно растение, обикновено плъзящо по земята със стъбла, достигащи 1 m дължина. Стъблата са разклонени и гъсто покрити с малки спирално подредени листа. Те са с дължина 3 – 5 mm и ширина 0,7 – 1 mm, стесняващи се към върха. Спороносните разклонения на стъблото се издигат на 5 – 15 cm над земята и имат по-малко листа от хоризонталните разклонения. Спорофилите са жълто-зелени, дълги 2 – 3 cm и широки 5 mm. Хоризонталните стъбла образуват корени на малки интервали по дължината си, като по този начин могат да растат на неограничено разстояние. Спорите на бухалковидния плаун, при достатъчн концентрация във въздуха, действат като експлозив. В ранните години на фотографията те са използвани вместо светкавица.

Зърнеста пърхутка
Зърнестата (пъпчива) пърхутка, още Бухалковидна или Горска пърхутка (Lycoperdon perlatum) е вид гъба от семейство Agaricaceae. Широко разпространена в целия свят, тя е средноголяма пърхутка с кръгло тяло и широко пънче. Размерите ѝ са 1,5 до 6 cm ширина и 3 до 7 cm височина. На цвят е светлосива до бяла, а горната ѝ повърхност е покрита с къси заострени пъпки, които лесно се изтриват, оставяйки мрежеста шарка. С остаряването става кафява, а на върха се разтваря отвор, от който излизат спорите, когато тялото се докосне дори от падащи дъждовни капки. Зърнестата пърхутка расте в ниви, градини и край пътищата, както и на тревисти поляни в горите. Тя може да се яде, докато е млада и вътрешността ѝ е напълно бяла, но може да се обърка с незрелите плодни тела на отровните мухоморки (Amanita). Зърнестата пърхутка лесно се различава от други подобни пърхутки по характерната зърнеста текстура на горната повърхност. В плодните тела на зърнестата пърхутка са изолирани и идентифицирани няколко химични съединения, сред които деривати на стерола, летливи съединения, придаващи на гъбата нейния мирис, както и специфична за нея аминокиселина, наречена ликопердова. Лабораторни изследвания показват, че екстракти от зърнестата пърхутка имат антибиотично действие.