Какво означава болшевишки?

БОЛШЕВЍШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от болшевик и от болшевизъм. Болшевишка теория. Болшевишки вестник.

БОЛШЕВЍШКИ. Нареч. от прил. болшевишки. Само в съчет.: По болшевишки. По същия начин като болшевик, в съответствие с принципите на болшевизма.

Октомврийска революция
Октомврийската революция, наричана също Октомврийско въстание, Болшевишки преврат, Октомврийски преврат и други подобни, е едно от най-значимите събития на ХХ век, случило се в Русия през октомври 1917 г. и оказало влияние на световната история за десетилетия напред. Официалното ѝ название в СССР е Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР). Процесът на установяване на властта на болшевишката партия в рамките на Руската империя, започва на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1917 година в столицата Санкт Петербург. По същество тя е въоръжен преврат и замяна на Временното правителство, което идва на власт след Февруарската революция от 12 февруари същата година. Резултат от революцията са Гражданската война, свалянето на Временното правителство и идването на власт на правителство, сформирано от Втория общоруски конгрес на съветите, в който абсолютно мнозинство от делегатите имат болшевиките и техните съюзници левите есери, поддържани от някои национални организации, малка част от меншевиките интернационалисти и някои анархисти. През ноември 1917 г. новото правителство получава поддръжката на мнозинството на извънредния Конгрес на селските депутати. Временното правителство е свалено от въоръжено въстание на 25 – 26 октомври (7 – 8 ноември по нов стил), чиито главни ръководители са Владимир Ленин, Лев Троцки, Яков Свердлов и др. Непосредственото ръководство на въстанието се осъществява от Военно-революционния комитет на Петроградския съвет, в който влизат и левите есери. Успехът на въстанието се дължи на поддръжката на значителна част на народа, бездействието на Временното правителство, неспособността на меншевиките и десните есери да предложат реална алтернатива на болшевизма. На практика Троцки извършва цялата организационна и агитационна дейност по подготовката на въстанието. По това време Ленин е в принудителна емиграция във Виборг (тогава във Финландия), Сталин, като член на революционния комитет осъществява връзката с Ленин, който непрекъснато пише инструкции, Каменев и Зиновиев се обявяват против въстанието или поне то да се отсрочи, Виктор Ногин и Алексей Риков са председател и зам. председател на Московския съвет и нямат участие в Петроград. На 23 октомври, два дена преди щурма на Зимния дворец, Троцки държи агитационна реч пред гарнизона от Петропавловската крепост, оценяван като колебаещ се. Друго, особено важно обстоятелство, е идеята на Троцки въстанието да бъде под егидата на Петросъвета (вече 90% болшевизиран), а не на РСДРП, като по този начин въстанието придобива легитимност. (В Русия, в този период на двувластие, съветите на работническите и войнишките депутати са втората официална власт, наред с Думата и Временното правителство). Затова е организиран и II конгрес на Петросъвета, който протича от 25 до 27 октомври в Смолни, едновременно с въстанието. Лозунгът „Вся власть советам!“ (Ленин, Априлски тезиси) привлича към революцията и по-широки маси, не само болшевики. Впоследствие ролята на Ленин и особено на Сталин ще бъде силно преувеличена, а приносът на Троцки – омаловажен.

Национал-болшевишка партия
Национал-болшевишката партия (на руски: Национал-большевистская партия, НБП) е руска политическа партия, създадена на 1994 година. Председател на партията е Едуард Лимонов. В съответствие с решение на Съда от 2007 г., движението известно със своята радикална дейност е забранено.

Полско-съветска война
Полско-съветската война (февруари 1919 – март 1921) е въоръжен конфликт между Съветска Русия и Съветска Украйна срещу Втората полска република и Украинската народна република за контрол на територията на днешна Украйна и част от днешна Беларус. Съветите се надяват да окупират напълно Полша с офанзивата си през 1918 – 1919 и в някои моменти на войната това изглежда възможно. Полският държавен глава Йозеф Пилсудски чувства, че времето е правилно за разширяване на полските граници на изток и създаване на федерация на източно и централноевропейски държави Междуморие като крепост срещу възраждането на германския и руския империализъм. Ленин междувременно гледа на Полша като на моста, който Червената армия трябва да прекоси, за да помогне на Германската комунистическа партия и да предизвика комунистически революции в други европейски държави. През 1919 г. полските войски завземат голяма част от Западна Украйна, побеждавайки в Полско-украинската война. Пилсудски предприема офанзива към Киев през април 1920 г., но Съветите контраатакуват и отхвърлят полските войски на запад до полската столица Варшава и Украинският директорат бяга в Западна Европа. Междувременно западни страхове за пристигане на съветски войски на германските граници увеличават интереса на Западни сили към войната. В началото на лятото, падането на Варшава изглежда сигурно, но в средата на август, приливът отново се е обърнал и поляците постигат неочаквана и решителна победа в Битката при Варшава. Малко след полското настъпление на изток, Съветите искат мир и войната приключа с примирие през октомври 1920 г. Повечето територия, отстъпена на Полша с Договора от Рига от 18 март 1921 г. става част от СССР след Втората световна война, когато полските граници са преначертани от Съюзниците в близко съответствие с линията „Кързън“ от 1920 г.