Какво означава биле?

БЍЛЕ1 мн. -та, ср. Разг. Билка. Най-добре ще е да свари татула и да го даде, па каквото, такова. Ако не може скришом, ще ѝ го даде направо и ще ѝ каже, че е някое много лековито биле. Г. Караславов, Тат., 205. Вървеше под клоните на стари буки и стари дъбове, .., и в нападалата шума виждаше или черните зърна на отровното биле, или червените шипки на чудновати гъби. Й. Йовков, СЛ, 23. Гъсти гори от бук, клен и явор — още тъмни — се свличат над пътя. От тях иде хлад и мирис на прясна шума и горско биле. З. Сребров, МСП, 60. Хайде ма, либе, заведи, / заведи при мойта майка рождяна, / рождяна, че тя йе, либе, баснарка, / баснарка и знайе биле сякакво, / сякакво, та ще мен да излекува, / излекува! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 128. // В народните поверия — растение с магическо действие. Магесница беше ѝ дала да налива скритом във виното на мъжа си водата от някакво „разделно биле“, сварено в необжежено гърне. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 110. — Тебе биле делянка да ти дадат да пиеш, .. — та Елет да отделиш от сърцето си. Ст. Загорчинов, ДП, 358. Стоянова майчица, / Петкани върла душманка, / къде ходила, питала, / да найде биле омразно, / омразно, та па отделно: / да си омрази Петкана, / омрази, та па отдели / от неин сина Стояна. Нар. пес., Христом. ВВ II, 221. Омайно биле. Любовно биле.

◊ Котешко биле. Дилянка, валериана. А колко се смяха децата, когато дядо Кутьо им разправи ках лудеят котките, като надушат коренчетата на дилянката, от която правят валериан. Затова наричат дилянката котешко биле или мача трева. Л. Галина, Л, 129. Старо (лудо) биле. Беладона. В клетъчния сок на тютюна, старото биле, татула и на други растения има отровни вещества.

БЍЛЕ2, мн. -та, ср. Диал. Малко стъклено топче. Игра на билета.

— От фр. bille.

БИЛЀ и (разш.) билèм частица. Простонар. Дори, даже; биля. — Майка ми и баща ми ме сгодиха едно време за тебе, когато аз бях в Анадол и нито името ти знаех биле. Ив. Вазов, МЧ, 43. Измени са инак, ала силата ѝ си остана и сякаш че са удвои биле. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 31. Търгна [момчето] и от той град и отиде во други. Влезе во един ан [хан] и се наруча убоо за едната пара, билем се напи и .. сто драм вино. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 78.

Самакитка
Самакитка (Aconitum) (още аконит, трескавиче, вълче биле) е отровно растение. Научното му название Aconitum произлиза вероятно от планината Akonitos в Понт (Мала Азия). Там, според гръцката митология, Херкулес извежда триглавото куче Цербер от подземното царство на Хадес. От слюнката на Цербер пониква отровното растение аконит. Листата на самакитката са дълбоко нарязани. Цветовете ѝ растат на високи класове и достигат височина около 1 m. Цъфти през юли – август. Растението е едно от най-отровните в Европа и се използва рядко във фитотерапията заради ниския си терапевтичен индекс (малката разлика между терапевтична и токсична доза). Има болковъзпиращо и антиревматично действие. В България се срещат три вида: A. variegatum (синя самакитка), A. lycoctonum (жълта самакитка) и A. burnatii (бурнатова самакитка). Те растат в планинските райони, обикновено между 1000 и 2500 m н.в.

Женско биле
Женско биле (Glycyrrhiza glabra), наричано още сладък корен или сладник, е вид растение от семейство Бобови (Fabaceae), разпространено в Южна Европа и Близкия изток. То е тревисто многогодишно растение, достигащо височина 1 m. Женското биле се отглежда главно в Южна Европа, заради неговите корени. От тях се извлича екстракт, съдържащ голямо количество глициризин, подсладител, повече от 50 пъти по-сладък от захарозата, който има и лечебни свойства. Използва се за подобряване на вкуса на различни медикаменти, както и в безалкохолни напитки и бонбони (напр. лакриц).

Билища
Билища или Биглища (произнасяно в местния говор Билишча, на албански: Bilisht или Bilishti; на гръцки: Βίγλιστα) е град в Албания, център на община Девол, част от административната област Корча.

Синоними на думата: биле

трева, билка, лековито растение, подправка