Какво означава бегликчия?

мн. бегликчѝи, м. ист. Човек, който е събирал данъка беглик.

Беглик
Бегликът е паричен данък върху добитъка. Той представлява фиксирана сума, която се заплаща за всяко притежавано животно. Данъкът е събиран в Османската империя, но също и в България след Освобождението. Така например, през 1910 г. размерът на беглика в България е 40 стотинки на овца и 60 стотинки на коза. През 1910 г. беглишкият хамбар в Девня е преобразен в читалище. Събарянето на беглишките хамбари във Варна и заместването им с общински доходни здания започва през 1935 г.