Какво означава банатски?
БАНА̀ТСКИ, -а, -о, мн, -и, прил. Който се отнася до Банат (област в Югоизточна Европа, разположена между Трансилванските Алпи и реките Муреш, Тиса и Дунав, в която през ХVII-ХVIII в. се заселват много българи). И без да чака покана, той седна при нас, като подаде картичката си. Оказа се. че е банатски сърбин, Неделкович. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 46. Банатски говор. Банатска носия.
◊ Банатски българи. Български изселници от Никополско, преминали в Банат през ХVIII в., където основали селища и запазили и до днес родния си език.
Банатски българи
Банатските българи са български преселници, заселили се в историческата област Банат. Тази област два века (от 1718 до 1918 г.) е част от земите на унгарското кралство и влиза в състава на Хабсбургската монархия, впоследствие приела имената Австрийска империя и Австро-Унгария. Поради това тези българи са известни и като „южномаджарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като мнозинството от тях днес произлиза от българите павликяни. В научните среди те са познати като „банатски българи“. След Освобождението, когато стотици семейства от тях се завръщат в родината, тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.
След преселването си в Хабсбургската монархия, банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни особености. Днес те изповядват католицизма, говорят свой диалект с корени от старинните източнородопските говори, имат своя книжнина и печатни медии, списвани със специално адаптирана латиница, имат самобитна материална и духовна култура с известно хърватско, унгарско, немско, а след 1919 г. и румънско и сръбско влияние.
Към групата на банатските българи не спадат православните българи-градинари, заселили се в банатските градове през 18 и 19 век. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици от български произход, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска етнографска група.
Банатска българска книжовна норма
Банатската българска книжовна норма или само Банатска писмена норма е писмено-регионална норма на българския език, използвана от банатските българи.
Тя, редом с т.нар. македонска българска книжовна норма и стандартизирания официален български език, е една от общо трите съществуващи писмено-регионални норми на българския език.Банатската писмена норма има самостоятелна графична система, базирана на латиницата. Съществува обширна и разностранна литература на банатската българска книжовна норма.
Банатски пясъци
Банатските пясъци (на сръбски: Делиблатска пешчара или Банатски песак) в Сърбия са единствената пясъчна област (пясъчник) в Европа.
Намират се в Южнобанатски окръг, като източно от него остават Бела църква и Вършац, а западно – Смедерево и Панчево.
Микрорайонът заема площ от около 300 km² (34.829 ha). Има елипсовидна форма. Намира се между река Дунав и югозападните склонове на Карпатите.
Пясъчникът е паметник от така нареченото Панонско море. Той е не само уникален природен феномен, но и биорезерват със специфична флора и фауна.