Какво означава арамейски?

Арамейски езици
Арамейските езици са група семитски езици, произлизащи от староарамейския език. Те са част от северозападносемитската група от езици, която включва също и ханаанските езици, един от които е иврит. Староарамейският език е използван за написване на редица библейски книги и е основният език на Талмуда. Смята се, че Исус Христос е говорил на език от арамейската група. Първоначално староарамейският е езикът на арамейците, семитска народност, заселила се в Плодородния полумесец около 12 век пр.н.е. С времето той се разпространява сред останалите народи в региона и към 7 век пр.н.е. служи за лингва франка на Близкия изток. С включването на тези територии в Персийската империя, староарамейският става един от официалните езици в персийската администрация. Макар по-късно той да губи този статус и да започват да се обособяват ясно изразени местни диалекти, арамейските езици запазват значението си в региона до възхода на Арабския халифат. Днес арамейски езици се говорят от около 400 хиляди души, разпръснати в обособени общности в Близкия изток. Сред съвременните арамейски езици са: Асирийски новоарамейски език Западен новоарамейски език Бохтански новоарамейски език Барзански еврейски новоарамейски език Халдейски новоарамейски език

Староарамейски език
Староарамейският език е семитски език, използван за написване на редица библейски книги и е основният език на Талмуда. Първоначално староарамейският е езикът на арамейците, семитска народност, заселила се в Плодородния полумесец около XII век пр. Хр. С времето той се разпространява сред останалите народи в региона и към VII век пр. Хр. служи за лингва франка на Близкия изток. С включването на тези територии в Персийската империя, староарамейският става един от официалните езици в персийската администрация. Към V век пр. Хр. староарамейският вече е говоримият език на евреите и, макар че е частично взаимноразбираем с иврит, по-старите текстове на Библията трябва да им бъдат превеждани. Смята се, че Иисус Христос е говорил на някой от диалектите на староарамейския. От староарамейския произлизат сирийският език, който ползва сирийска азбука, днес на него говорят някои от близкоизточните народи и християнски деноминации като асирийци, несториани, яковити. Съществува и самарянското наречие, представляващо видоизменен арамейски диалект, примесен силно с юдаизми.

Арамейски Дамаск
Арам или Арамейски Дамаск или още и Дамаско царство е древно арамейско държавно образувание в Древна Сирия. Първият арамейски център в Древна Сирия преди Дамаск бил град Цоба, а през втората половина на 9 век пр.н.е. и Хама. Просъществувало от около 10 век пр.н.е. до 733 г. пр.н.е. Издигането на Дамаск е свързано с преселението на арамеите, последната значима семитска вълна идваща от Арабия. Постепенно арамеите се слели със завареното аморейско-хуритско население в Древна Сирия, макар че оставили втората семитска лингва франка в района след акадския език – аморейската, т.е. езикът на Исус. В края на 2-рото хилядолетие преди Христа, в Древна Сирия се засилва влиянието на Дамаск, разположен на важен кръстопът. Градът се снабдявал с желязо от Кападокия, а дамаските ковачи изработвали превъзходно оръжие. През 732 г. пр.н.е. тръгналият на поход срещу Дамаск и земите му Тиглатпаласар III превзема града, а жителите му преселва в Кир в асирийски плен. Съпротивляващите се благородници били набучени на колове за назидание, като цялата страна била разорена заради неподчинението си къмто Новоасирийското царство.