Какво означава анимус?

псих. „Мъжката“ страна от психиката.

Асоциация Анимус
Фондация „Асоциация Анимус“ е неправителствена организация, която работи в подкрепа на хора, преживели насилие. Създадена е през 1994 година като женска неправителствена организация. От 2001 година притежава статут на организация с обществено полезна цел. От 1998 г. фондация „Асоциация Анимус“ е българският партньор в международната програма „Ла Страда“ за превенция на трафика на жени в Централна и Източна Европа. В програмата са включени общо осем държави от региона. Името на фондация „Асоциация Анимус“ е заимствано от терминологията на Карл Густав Юнг. „Анимус“ представлява несъзнаваното в женската душа. Проблемите в духовния свят на жената, възможността за тяхното решаване и творческите ѝ сили се намират в „анимус“. Логото на Фондация „Асоциация Анимус“ символизира духовната сила и свобода на жената.

Анима и Анимус
Анима и анимус са понятия в психологията, въведени от швейцарския психолог Карл Густав Юнг. Той нарича маскулинния (мъжки) принцип в душата на жената анимус, а феминния (женски) в душата на мъжа анима. Хвърляйки мост между земята (женското) и духа (мъжката), половата полярност носи базисната творческа динамика на подтика към индивидуализация. Аналогично на положителните и отрицателните електрически заряди, половите противоположности упражняват мощно реципрочно привличане. Тези противоположности може би най-ясно се характеризират от китайския принцип „янг“ (мъжкото) и „йн“ (женското). Янг представлява агресивната, инициираща, проникваща сила на фалоса и меча. Йн представлява приемащите, раждащите, съдържащите и пулсиращи ритми на утробата и приливите и отливите. Важен аспект на процеса на индивидуализация е постигането на съзнателно приемане на атрибутите, произтичащи от „другия вътре“. Мъжът, индивидуализиран по този начин, е обогатен в своето мъжествено функциониране от вътрешния източник на вдъхновение, творчество и емоционална ангажираност. Анимата го подпомага да изгражда взаимоотношения с поток от спонтанно чувство. Без такова използване на женската си страна като вътрешен ресурс той е склонен да попада в безсъзнателна идентификация с образа на „нисшата жена“, изразена чрез бърза смяна на настроенията и депресия или обезценяване и примитивна ирационалност. Жената, която е постигнала съзнателно приемане на атрибутите на своя анимус, е способна да използва силите на своя Логос в справянето с външния свят. Тя е способна да прави разграничения обективно, нейните способности за наблюдение и разсъждение са засилени и може умело да възприема смисъла. Без такова използване на мъжката си страна като диференциран източник жената може да попадне в безсъзнателна идентификация с образа на „висшестоящия мъж“, прокламирайки преценки така, сякаш са факт, правейки безпочвени допускания и безапелационно и догматично провъзгласявайки мненията си. Тъй като в теорията на Юнг психичните феномени, персонифицирани като анима и анимус, са архетипни предиспозиции, те съществуват a priori и имат тенденцията да влияят върху поведението от безсъзнателното, ако не навлязат в съзнателното като образ.