Какво означава алтън?

АЛТЪ̀Н м. Остар. 1. Стара златна турска монета; жълтица. — Нема ли да даде нашето село неколко алтъна да купиме пушки за нашата чета? Д. Талев, И, 472. А на шията ѝ тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии. Й. Йовков, СЛ, 6.

2. Като прил. неизм. а) Направен от злато; златен. Прегръщал съм я мамо, / целувал съм я, / и зимал съм ѝ мамо, / алтън пръстене. Нар. пес., СбНУ XLVI, 201. б) Прен. Много добър, много хубав; прекрасен. Веднъж дори той направо подари на Домна месечните купони. — Имай ги от мене — рече, — алтън жена си ти. Б. Болгар, Б, 26. Алтън Калофер.

— Тур. altın.

Алтън Емел (национален парк)
Национален парк „Алтън Емел“ (на казахски: „Алтынеме́л“ мемлекетті́к ұлтты́қ табиғи́ паркі́) е национален парк в Казахстан. Той покрива около 4600 km² около река Или между планините Актау и язовира Капчагай. Основно се състои от пустиня и скалист терен. Там се намира дюната с прочутия пеещ пясък, известен с уникалния звук, който произвежда при вятър.

Алтън бек
Джелал-ер-Дин Алтънбек, известен повече като Алтън бек (или Ълтън бек), е владетел на Волжка България. Син е на Отяк и на княгиня Вишелюба от Рязанския княжески двор. Според други сведения е син на Челбир и внук на Отяк. Управлява през 1229 г. и след това от 1230 до 1236 г. През 1232 г. води битка с монголско-татарските войски предвождани от Бату хан и ги отблъсква. Следващите битки с монголците са затруднени поради факта че някои български местни владетели минават на страната на врага. Волжка България е отслабена и от вътрешната борба за власт след като Гази-Барадж Бурундай се обявява за емир наред с Алтън бек. През 1236 г. 200-хилядната армия на хан Угедей подкрепяна от Гази-Барадж атакува Волжка България. Българите отбраняват границите си 20 дни след което са принудени да отстъпят към столицата си Биляр. Кан Алтънбек умира при падането на града.

Жълтица
Жълтѝца (или в някои области златѝца) е събирателно име на златните монети, които са били в обращение по българските земи. Жълтици се наричали византийските златни монети номизми, сечени до края на 12 век.; перперите – през 12 – 14 век; дукатите – златни венециански монети, широко разпространени през Средновековието. Златни български монети за пръв път са сечени при цар Иван Асен II през 1230 г. в чест на битката при Клокотница. По време на Османската империя жълтиците са били наричани още и алтъ̀ни. В тази категория са влизали турските, руските и западноевропейските златни монети, например златните турски лири, наполеоните, минцовете. По стара традиция жълтиците са били използвани както като платежно средство, така и като бижута – висящи украшения предимно на женски носии, но и на мъжки калпаци, но в това си качество като са били наричани пендари. От началото на 20 век за жълтици се споменава предимно в стари документи, в мемоарна литература, във фолклорните произведения и най-често в съновниците, като в различните тълкувания на сънищата жълтиците имат различно значение – положително или отрицателно, но рядко неутрално. Някои от популярни упоменавания на жълтица в българската литература Друг път [чорбаджи Марко] поръчваше на другиго:– Нà, татовата, иди ми отчети от панерчето с жълтиците двайсет рубета, та да ми ги дадеш, като се върна. – И излизаше.— Иван Вазов, „Под игото“, част I, глава I – Гостът – Давай, Радке, що си зела –два пръстена позлатени, жълтиците с шиниците, имането с казаните, грошовете с кошовете!— из народната песен „Петко Ради пръстен даде“, включена в „Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения“, 1878