Какво означава аед?
АЀД м. Странстващ поет и музикант от Омировата епоха, който възпява боговете и героите.
— От гр. ἀοιδόσ.
Аед
Аед (на старогръцки ἀοιδός / aoidós, от глагола ᾄδω / áidô, певец) в Древна Гърция е класически гръцки певец, който пее народни песни, залегнали в древния гръцки епос, придружени от струнни музикални инструменти като лира, форминга или ситара. Различава се от певците в по-късния период по това, че аедът композира свои собствени творби. По това прилича на келтските бардове и на други по-късни народни певци. Най-известният аед е Омир.
Може да са странстващи музиканти или на постоянна служба при царете или гръцките общности, главно до VII – VI в. пр.н.е. – по-късно аедът е заменен от рапсод.
Песните имат импровизационен характер и оказват значително влияние върху развитието на гръцкия епос. Поемата на Омир „Одисея“ изобразява аеда Демодок, който пее в двореца на Алкиной, царя на феаките. И до днес Омир се счита за автор на „Илиада“ и „Одисея“, въпреки че има мнение, че това не е един човек, а цяла група.
Кучиля де Аедо
Кучиля де Аедо (на испански: Cuchilla de Haedo) е възвишение в най-южната част на Бразилското плато, разположено в северозападната част на Уругвай и в крайната южна част на Бразилия. Явява се източния висок край на лавовото плато Парана, стръмно спускащо се на изток към равнината в горното течение на река Рио Негро. Максималната му височина е 420 m. От него на запад водят началото си реките Куараи, Арапей, Кегуай Гранде и др., леви притоци на река Уругвай, а на югоизток – река Токуаремо и др., десни притоци на Рио Негро. На платото Парана и на равнините на изток от възвишението е развита субтропична тревиста савана (кампос лимпос), а по източните, стръмни склонове – вечнозелени и листопадни дървета и храсти.