Какво означава А?
съюз.
1. За съпоставяне на еднородни части пред или след отрицание в простото изречение или на прости изречения в едно сложно. Не аз, а той трябва да се срамува от поведението си. Ей там е пощата, а малко по-нататък е книжарницата. Той им диктува, а те пишат.
2. За противопоставяне на прости изречения и изразяване на контраст, несъответствие, несъвместимост. Очаквах разбиране, а се сблъсках с озлобление и враждебност. Тук грее слънце, а каква мъгла беше в ниското. Млад човек е още, а косата му побеляла.
3. За присъединяване на изречение или части на изречение. Минаха години и всичко се промени. А той все още не се завръщаше. • А̀ — а̀. За съотнасяне на последователни или взаимнозависими действия. [[А̀]] днес да отиде, а̀ утре да се обади по телефона — така измина цяла година, без да се видят и чуят. [[А̀]] малко си се разсеял, а̀ са те обрали — няма да усетиш дори!
част.
1. За усилване на подбуда, подкана: хайде, я. А вземи си, не се стеснявай!
2. За усилване на възражение, несъгласие, закана. А, той ще ми каже! Ще ми се плезиш, а!
3. За усилване на констатация. А колко хубаво беше в детските ми години!
4. Разг. За въпрос при молба да се повтори казаното: моля. А? Какво каза?
5. За въпрос, когато се очаква утвърдителен отговор: нали. Утре заминаваш, а? Май че си болна, а, бабо?
междум.
1. За изразяване на учудване, изненада. А, ти ли си?
2. За изразяване на несъгласие, недоволство. Ааа, напротив, защо да не ям? А, ама ако захванем да се обиждаме, тя става друга!
3. За изразяване на внезапно досещане. Не мога да си спомня къде съм го виждал. Аа, да, сетих се!
- представка. В състава на думи за посочване на отсъствие или за отричане на това, което се назовава с мотивиращата дума, напр. адинамичен, алогичен, аморален, анормален, аполитичен, асеизмичен, асиметричен, асинхронен, асоциален; авитаминоза, асиметрия, атеизъм.
А
А, а e първата буква от българската и всички кирилски азбуки. Обикновено обозначава отворена предна незакръглена гласна /a/. Има цифрова стойност 1.
Произлиза от гръцката буква алфа. В глаголицата има начертание и название Аз, а в старобългарската и църковнославянската азбука има название азъ. и начертание . В кирилицата буквата има начертание А. Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в Русия от цар Петър I през 1708 г. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква a. Транслетерира на латиница с латинската буква А.
Ӑ
Ӑ, ă или А кратко е буква от кирилицата. Използва се в чувашкия език, където бележи свръхкраткия полузатворен заден незакръглен гласен звук [ɤ̆]. Буквата е въведена от руския езиковед Иван Яковлев през 1873 година. Създадена е като към А е добавен диакритическия знак бревис (кратка).
Ӓ
Ӓ, ӓ или А с две точки е буква от кирилицата. Използва се за обозначаване два звука — на ненапрегнато-отворената предна незакръглена гласна /æ/ (ѣ) или ненапрегнато-отворената средна гласна /ɐ/ (подобна на българското „потъмнено неударено а“).
Използва се в марийски, килдински диалект на саамския език и в хантийския език. До 1990 година буквата Ӓ се използва и в гагаузкия език.
Аналогични букви от кирилицата на Ӓ са Ә, Ӕ и Ѣ.
Ӓ произлиза от кирилското А, на което е добавен диакритическият знак диарезис (две точки).
Синоними на думата: А
но, ала, ама (частица) ама, пък (нар.) обаче