Какво означава Яндзъ?

ЯндзъЯндзъ
Яндзъ (на традиционен китайски: 長江, на опростен китайски: 长江, на пинин: Cháng Jiāng или Yangzi), но срещана още като Яндзъдзян или Дълга река, е най-голямата река в Китай, най-дългата река в Азия и третата най-дълга река в света. Яндзъ е с дължина от около 6300 km, извира от Тибетската планинска земя – Цинхай-тибетското плато, разположено на 5000 m надморска височина, и се влива с делта в Източнокитайското море на изток. Яндзъ оформя основния плавателен воден път на Китай и представлява естествена граница между северната и южната част на страната. Водите ѝ се използват за транспорт, като плавателните съдове навлизат по течението на стотици километри от делтата. На река Яндзъ е изградена най-мощната ВЕЦ в света – „Три клисури“ . Поради дължината и размера на водосборния ѝ басейн, река Яндзъ е от съществено историческо, културно и икономическо значение за Китай. Предполага се, че по долината на реката е възникнала древна китайска цивилизация, създала богата култура. Яндзъ протича през широк спектър от екосистеми и е дом на няколко ендемични и застрашени видове, включително китайския алигатор, Neophocaena asiaeorientalis (вид делфин), китайски веслонос, китайския речен делфин и есетрата Янцзе. През последните години реката страда от индустриално замърсяване, пластмасово замърсяване, оттичане за селскостопански отрасли, затлачване и загуба на влажни зони и езера, което засилва сезонното наводнение. Някои участъци на реката днес са защитени като природни резервати. Участък от река Яндзъ, преминаваща през провинция Юнан, е включен в Списъка на ЮНЕСКО като природно наследство, част от парка „Три успоредни реки“.

Равнина на ЯндзъРавнина на Яндзъ
Равнината на река Яндзъ (Дзянханска равнина) (на китайски: 長江平原; на пинин: Cháng Jiāng Píngyuán) e обширна алувиална равнина в Източен Китай, явяваща се южно продължение на разположената на север обширна Голяма Китайска равнина. Разположена е в басейна на долно течение на река Яндзъ и долните течение на нейните притоци Ханшуй, Сяндзян, Юандзян и др. На северозапад е ограничена от крайните югоизточни разклонения (хребетите Дабашан и Дабешан) на планината Цинлин, на югозапад – от Гуейджоуската планинска земя, на юг – от планините Нанлин и Уишан (съставни части на Южнокитайските планини), а на изток достига до Източнокитайско и Жълто море. Дължина от запад на изток около 950 km, ширина до 300 km, площ около 100 000 km². Повърхнината ѝ е плоска, по периферията – хълмиста. Пресечена е от многочислени реки и канали, а на места е заблатена. Има многочислени езера Дунтинху, Поянху, Тайху, Чаоху и др., явяващи се естествени регулатори на речния отток. През лятото, по време на мусонните дъждове реките прииждат и причиняват големи наводнения, независимо че са изградени големи водозащитни диги покрай тях. Равнината е най-важния за Китай оризопроизводителен район. Отглежда се също пшеница, царевица, памук. Равнината на Яндзъ е много гъсто населена, като най-големите градове са Шанхай, Нанкин, Ухан, Чанша, Суджоу, Хъфей и много други.

Плоча ЯндзъПлоча Яндзъ
Плочата Яндзъ е тектонска плоча, съставляваща по-голямата част от Южен Китай. Често се разглежда като част от Евразийската плоча. Кръстена е на река Яндзъ. На изток граничи с Окинавската плоча чрез рифт, който образува Окинавската падина. На юг е в контакт с Филипинската плоча, а на север и на запад се допира с Евразийската плоча. Разломът Лонмъншан при Евразийската граница става причина за Земетресението в Съчуан през 2008 г.Плочата Яндзъ е образувана от разбиването на суперконтинента Родиния преди 750 млн. години, през неопротерозойската ера. Южен Китай се откъсва от Гондвана през силур. По време на образуването на суперконтинента Пангея, Южен Китай е по-малък, отделен континент, намиращ се на изток от брега на суперконтинента и движещ се на север. През триас плочата Яндзъ се сблъсква със Севернокитайския кратон, като по този начин се свързва с Пангея и образува Съчуанската котловина. През неозой плочата Яндзъ се повлиява от сблъскването на Индийската и Евразийската плочи, при което се повдигат планините Лонмън. За движението ѝ на юг посредничи разлом по дължина на река Хонгха.