Какво означава Юпитер?

Юпитер (бог)
Юпитер (на латински: Iūpiter [ˈjuːpɪtɛr] или Iuppiter [ˈjʊppɪtɛr], gen. Iovis [ˈjɔwɪs]) е главният бог в римския пантеон – бог на небето, дневната светлина и бурите, пръв сред боговете и властелин на света. Син е на Сатурн и на Рея, съпруг на Юнона. Името Iuppiter идва от Pater Jovis, а то от глагола iuvare, „помагам“ и Pater („баща“), като първоначалното име е Diovis, „блестящ“, Diespiter, Dispater, „баща на деня“. Юпитер наследява по-стари италийски божества и затова функциите му са доста разнообразни – освен бог-гръмовержец, той покровителства земеделието, пазител е на границите, защитник на свободата, гарант на клетвите, бог на победоносната война и др. При създаването на Римската империя, Юпитер става покровител на императорите. Атрибутите му са жезъл и мълния и лицевото окосмление. Някои изследователи го смятат и за наследник на по-старо божество, дух на дърветата, за което говорят някои от епитетите му: Фрутифер (плодоносен), Фагутал (бук), Румин (смокиня), Вимин (тръстика). Като Юпитер Лапис е почитан и под формата на камък. Отъждествен е с гръцкия Зевс.

Естествени спътници на Юпитер
Юпитер има 95 известни естествени спътници.

Юпитер
Юпитер (латински Iuppiter) може да се отнася за: Юпитер — Най-голямата планета в слънчевата система, пета по разстояние от Слънцето Юпитер – древноримски бог Юпитер – румънски курорт на Черно море Юпитер — американска балистична ракета Юпитер — роман на Бен Бова от 2001 г. В кинотехниката – електрическа дъгова лампа, специално предназначена за снимки при изкуствено или комбинирано осветление