Какво означава щит?

щѝтът, щѝта, мн. щѝтове, (два) щѝта, м.
1. ист. Отбранително оръжие от метал с изпъкнала форма за предпазване от стрели и копия.
2. Прен. Защита, закрила, преграда.

Щит
Щитът е древно ръчно защитно оръжие във вид на кръгла или правоъгълна плоскост от метал, дърво, кожа и др., предназначено за посрещане на удари и стрели. В Европа щитовете се използват широко за военни цели до 17 век, когато огнестрелните оръжия намаляват значително ефективността им. Трябва да се отбележи, че в редица други части на света, например в Северна Америка и Африка щитовете се използват от местното население до 19 век, като служат доста ефикасно за защита от куршуми от гладкоцевни оръжия и стават неефикасни едва през втората половина на 19 век, когато се появява нарезното оръжие със задно пълнене. Видоизменени щитове, устойчиви на куршуми, се използват и днес от полицията в много страни по света.
Щит

Щит (съзвездие)
Щит е съзвездие, едно от малкото сред 88-те съвременни съзвездия, които дължи името си на историческа фигура. Първоначалното му име, Scutum Sobiescianum (на латински, „Щита на Собиески“) е предложено от Хевелий като възпоменание за победата на Ян III Собиески в битката при Виена.
Щит (съзвездие)

Щит (хералдика)
Щитът в хералдиката е съставна част на герб. Един герб може да се използва в няколко форми: малка (само щит), средна (с добавен шлем, нашлемник, бурлет, корона, наметка) или голяма (в цялостно изпълнение, т. е. с добавени още мантия, шатра, щитодръжци, щитоносци, постамент, девиз, боен вик). Понякога в средната форма могат да участват елементи от голямата.Съответно, понякога даден герб е изобразен само като щит (когато е показан в малката си форма). Щитът съдържа винаги хералдически фигури, а много често и нехералдически фигури.
Щит (хералдика)

Синоними на думата: щит

броня опора, защита, закрила, предпазно средство егида, покровителство