Какво означава Хималаи?

Хималаи
Хималаите или Хималая (санскрит: हिमालय, урду: ہمالیہ; от санскритската дума хима (сняг) + алая (дом), което буквално означава „домът на снега“) е планинска верига в Индийския субконтинент, разположена на територията на Пакистан, Индия, Китай, Непал и Бутан, между Индо-Гангската равнина на юг, Тибетската планинска земя на север. В нея се издигат единадесет от четиринадесетте най-високи върхове на Земята, включително и този с най-високата надморска височина, връх Еверест. Те са най-мощната планинска система на Земята, с най-високите върхове, най-малките разлики във височина на къси разстояния и дълбоки (до 4 – 5 km) дефилета. Хималаите са дълбоко оформили културите на Южна Азия. Много хималайски върхове са свещени в будизма и хиндуизма.Хималаите граничат на север с Тибетската планинска земя, от която ги отделят разположените по паралела тектонски долини на горните течение на реките Инд и Брахмапутра (Цангпо). На юг със северната периферия на Индо-Гангската равнина, на северозапад с планините Каракорум и Хиндукуш, а на изток завършват до големия завой на река Брахмапутра. Хиндукуш, Каракорум и Хималаите заедно образуват „Хиндукушо-хималайския регион“ и се явяват голяма орографска, кливатична и флористична бариера между пустините на Централна Азия и тропическите ландшафти на Южна Азия.. Повдигната от сблъсъка на индийската тектонична плоча с Евроазиатската плоча, хималайската верига се разпростира от северозапад на югоизток на 2400 km (1500 мили) като леко изпъкнала на юг дъга. Ширината варира от 400 km (250 мили) на запад до 150 km (93 мили) на изток. Освен Големите Хималаи съществуват и няколко паралелни ниски вериги. Най-южната от тях, разположена по протежение на северния край на индийските равнини, достигаща около хиляда метра надморска височина се нарича Шивалик. Още малко на север е по-високата верига, достигайки два до три хиляди метра, известна като Малки Хималаи. Три от основните световни реки – Инд, Ганг и Брахмапутра водят началото си от Хималаите. Докато Инд и Брахмапутра извират в близост до Кайлаш в Тибет, то река Ганг извира от индийския щат Утаракханд. Техният общ водосборен басейн е дом на около 600 милиона души. Поради наличието на напречните антецедентни дефилета на реките Инд, Сатледж, Карнали и Арун вододела между водосборните басейни на Индийския океан и безотточните области на Централна Азия преминава не по билото на Хималаите, а по съседните разположени на север планински системи Каракорум и Трансхималаи.

Група на Хималия (спътници)
Групата на Хималия е група от естествени спътници на Юпитер, намиращи се на сходни орбити около планетата — с голяма полуос между 11,15 и 11,75 милиона km, инклинация между 26,6° и 28,3° и ексцентрицитет между 0,11 и 0,25. Групата включва (във възходящ ред на разстоянието от Юпитер): Леда Хималия – най-големият спътник, даващ името на групата Лизитея Елара S/2000 J 11

Малки Хималаи
Малките Хималаи е система от отделни планински масиви и хребети, заемащи 2-то (средно) стъпало на Хималаите. Разположени са между Големите Хималаи на север и планините Шивалик на юг. Дължина около 2000 km, ширина от 10 – 20 km на изток до 100 km на запад. Изградени са от палеозойски и мезозойски метаморфни и седиментни скали (предимно шисти, варовици, кварцити). Преобладаващите височини са между 3000 и 3500 m, а най-високият връх е Индрасан (6221 m) в хребета Пир Панджал. Силно са разчленени от тесни и дълбоки долини, а в много от хребетите са се съхранили следи от древни заледявания. Снежната граница е на височина 4500 m на изток и 5000 m на запад. По северния склон на хребета Пир Панджал има малки ледници. Речната мрежа е гъста, като голяма част от реките принадлежат към водосборния басейн на река Ганг. Всичките реки са с лятно пълноводие, обусловено от мусонните дъждове и топенето на снеговете. На височина до 3500 m склоновете са покрити с гори, на запад – мусонни, също твърдолистни вечнозелени и иглолистни, а на изток – вечнозелени влажни тропични, сменящи се във височина с вечнозелени дъбови, смесени и иглолистни. Най-високите части са заети от хвойново-рододендронови храсталаци, субалпийски и алпийски пасища. На височина до 2500 m се отглеждат цитрусови култури и чай.