Какво означава Хермес?

Хермес
Хермес (на старогръцки: Ἑρμῆς) в древногръцката митология е син на Зевс и плеядата Мая, която е дъщеря на титана Атлас. В римската митология съответства на Меркурий - бог на търговците и на крадците, присъстващ и в митологията на етруските.Хермес е считан за изобретател на огъня, което го свърза образа му с този на титана Прометей. Също така за негови изобретения са смятани и музикалните инструменти хармониката и лира и славата му на музикант до приближава до Аполон - божество на изкуствата. Освен това Хермес е приеман за покровител на атлетите, пред това, че му се приписва изобретяването на различни състезания и спортни дисциплини, а по-конкретно - на спорта бокс. Като вестител на боговете (и бог на пратениците), Хермес пътува много, голям вълшебник е и има дар-слово, които умения често успешно използва за да манипулира околните и да печели за тяхна сметка, затова съвременните митографи свързват Хермес с боговете-измамници (на английски: trickster gods) в други култури, той е и бог на скитниците и разбойниците. Хермес въплъщава духа на кръстосването: на него било гледано като манифест във всеки вид на размяна, пренасяне, престъпване, превъзходство, преход, преминаване или завой, всяка от тези дейности представлява някаква форма за преминаване в известен смисъл. Това обяснява връзката му с преходите на съдбите, с размяната на богове, думите и информацията, професията, тълкуването, риториката, писането, начина, по който вятърът (mървоначално e аркадски бог на ветровете и дъжда) може да премества обекти от едно място на друго и прехода в задгробния живот. Омировият химн на Хермес го призовава като този, който е „много променлив, любезно хитър, обирджия, крадец на говеда, носач на сънища, наблюдател през нощта, крадец на портите; такъв, който скоро ще покаже чудни дела сред безсмъртните богове.“ Като преводач, той е вестител на боговете към човеците. От името на Хермес идва термина „херметичен“ – за нещо добре затворено. Също така с името на Хермес се свързва и понятието "херменевтика" - тълкуване на тайнствените неща. Херметизмът е система от вярвания и практики, около по-късните трактовки на Хермес.

Хермес Трисмегист
Хермес Трисмегист (на гръцки: Ερμής ο Τρισμέγιστος, Хермес Триждивеликия; на латински: Mercurius ter Maximus) е синкретизъм на гръцкия бог Хермес и египетския Тот. В елинистичния Египет на бога Хермес бил даден като епитет гръцкото име на Тот. Той бил идентифициран и с Енох. Други подобни обединени богове са Серапис и Херманубис.

Хермес с детето Дионис
Хермес с детето Дионис е скулптура от класическия период в Гърция, единствената оцеляла оригинална творба на Праксител, датирана около 343 пр.н.е.. Съхранява се в Археологическия музей в с. Древна Олимпия, Гърция. Изработена е от пароски мрамор. Авторството на Праксител е основано на споменаването на статуята от ПавзанийНамерена е от германски археолози през 1877 година край село Древна Олимпия, сред руините от древногръцкия град Олимпия, непокътната на фундамента си, няколко метра под земята. Височината ѝ е 2,10 м. Посветена е на свещения Алтис от елейците и аркадците, за да отбележи мирния им договор. По-късно е преместена в храма на Хера, където е намерена. Скулптурата, „диамантът на Олимпия“, представя Хермес, вестителя на боговете, държащ малкия Дионис, който се опитва да вземе нещо от ръката му. Историята е следната: Семела, майката на Дионис, умряла от страх, когато Зевс се появил пред нея, с всичките си мълнии и великолепие. Макар че била бременна по това време, Зевс взел детето и го изпратил с Хермес при нимфите в Крит. Бебето започнало да плаче и за да го успокои, Хермес му показал блестящ предмет. Хермес изглежда уморен, но мъжествен, почиващ си на стъблото на дърво. По устните му, които имат светлосянка, може да се види началото на усмивка. Деликатната уста е в контраст с големия нос. Косите на Хермес са разбъркани и контрастират с кожата му, която изглежда гладка. Ненадминатото изкуство на Праксител се проявява в твърдостта на мрамора, прави го да изглежда като плът. Това се дължи на големия му талант в използването на светлината и сянката. За да даде живот на статуята, Праксител умишлено не оставя симетрията. Ако някой погледне лицето отляво, то е тъжно, отдясно се усмихва, а в анфас е спокойно.