Какво означава Хартум?

Хартум
Хартум (на арабски: الخرطوم‎), също Ал-Хартум Бахри, е столицата на Судан и административният център на провинция Ал-Хартум. Намира се при сливането на Бели и Сини Нил. Името на града означава Слонски хобот. Жителите на града са 2 207 794 души (2007).

Хартум (провинция)
Хартум е една от 15-те провинции в Судан и се намира в източната част на страната. Площта на провинцията е 22 142 км², а населението наброява около 7 993 900 души (по проекция от юли 2018 г.), което прави Хартум един от най-гъсто населените провинции в страната. Официалната столица на Судан – Хартум е столица и на провинцията.

Резолюция от Хартум
Резолюцията от Хартум от 1 септември 1967 г. е решение от срещата на върха на Арабската лига от 1967 г., която е била свикана в Хартум, столицата на Судан, след Шестдневната война. Резолюцията е известна с това, че съдържа (в третия параграф) това, което в последствие става известно като „Трите НЕ“ или „Трите НЕ на Хартум“. Конференцията утвърждава единството на арабските държави, единството на съвместните действия и необходимостта от координация и премахване на всички различия. Кралете, президентите и другите арабски държавни глави, участващи в тази конференция, потвърждават позицията на своите страни за прилагане на арабската Харта за солидарност, която е била подписана на Третата арабска среща на върха в Казабланка. По време на конференцията са постигнати споразумения за необходимостта от консолидиране на всички усилия за премахване на последиците от агресията, възоснова на това, че окупираните земи са арабски земи и че тежестта за връщането на тези земи пада върху всички арабски държави. Арабските държавни глави се споразумяват да обединят политическите си усилия на международно и дипломатическо ниво, за да премахнат последиците от агресията и да осигурят изтеглянето на окупационните израелски сили от арабските земи, окупирани след агресията от 5 юни. Това да бъде направено в рамките на основните принципи, които арабските държави спазват, а именно: никакъв мир с Израел, никакво признаване на Израел, никакви преговори с него и настояване за правата на палестинския народ в собствената му страна. Конференцията на арабските министри на финансите, икономиката и петрола препоръчва спирането на добива на петрол да не бъде използвано като вид оръжие в тази битка. Въпреки това, след задълбочено проучване на въпроса, конференцията на върха стига до заключението, че самото изпомпване на петрол може да се използва като положително оръжие, тъй като петролът е арабски ресурс, който може да спомогне за укрепване на икономиката на арабските държави, пряко засегнати от агресията, така че тези държави да могат да устоят здраво в битката. Поради това конференцията решава да възобнови изпомпването на петрол, тъй като петролът е положителен арабски ресурс, който може да бъде използван в услуга на арабските цели. Това може да допринесе възможности на онези арабски държави, които са били изложени на агресията и по този начин са загубили икономически ресурси, да устоят и да премахнат последиците от агресията. По този начин държавите-производителки на петрол всъщност участват в усилията да дадат възможност на засегнатите от агресията държави да устоят на всеки икономически натиск. Участниците в конференцията одобряват предложения от Кувейт план за създаване на Арабски фонд за икономическо и социално развитие, възоснова на препоръката на Багдадската конференция на арабските министри на финансите, икономиката и петрола. Участниците се съгласяват, че е необходимо да се предприемат необходимите мерки за засилване на военната подготовка за посрещане на всякакви непредвидени ситуации. Конференцията взема решение да ускори премахването на чужди бази в арабските държави.Коментатори често използват тази резолюция като пример за арабскaта политика на отхвърляне. Абд ал Азим Рамадан заяви, че решенията от Хартум оставят само една възможност - война. Ефраим Халеви, Гай Бен-Порат, Стивън Р. Дейвид, Джулиъс Стоун и Иън Бремер са съгласни, че Резолюцията от Хартум е равнозначна на отхвърляне правото на съществуване на Израел . Самата Организация за освобождение на Палестина (ООП) привлече Резолюцията от Хартум, за да се застъпи срещу допустимостта на правото на Израел да съществува, както е формулирано в Резолюция 242 на Съвета за сигурност на ООН . Бени Морис написа, че арабските лидери „бетонираха предизвикателна, отхвърляща платформа, която поразява в зародиш всякакви опити за мирни ходове в региона в продължение на десетилетие“ въпреки предложението на Израел на 19 юни 1967 г. „да се откаже от Синай и Голан в замяна на мир ." Почти същото мнение изразява и Од Бул от UNTSO през 1976 г. Ави Шлайм твърди, че някои арабски говорители са тълкували Декларациите от Хартум като означаващи: „без официален мирен договор, но не и отхвърляне на мира; без преки преговори, но не и отказ да се говори чрез трети страни; и без де юре признаване на Израел, а приемане на нейното съществуване като държава“ (курсивът в оригинала). Шлайм заявява, че конференцията е отбелязала повратна точка в арабско-израелските отношения, като отбелязва, че Насър е призовал Хюсеин да търси „всеобхватно споразумение“ с Израел. Шлайм признава, че тогава нищо от тази информация не е било известно на Израел, чиито лидери приемат „Трите не“ за чиста монета. Фред Хури твърди, че „конференцията в Хартум разчисти пътя за арабските умерени да търсят политическо решение и да предложат, в замяна на техните завладени земи, важни отстъпки, различни от действителното признаване на Израел и договаряне на официални мирни договори с него. ” Непреките преговори между Израел, Йордания и Египет в крайна сметка започват под егидата на мисията Джаринг (1967–1973 г.), акто също така успоредно се провеждат и тайни преки преговори между Израел и Йордания, но нито един от пътищата не успява да постигне смислено споразумение, което в крайна сметка само подготвя почвата за нов кръг от конфликти.