Какво означава хан?

ха̀нът, ха̀на, мн. ха̀нове, м. Истор. Прабългарски, тюркски владетел. Хан Аспарух.
прил. [[ха̀нски]], ха̀нска, ха̀нско, мн. ха̀нски. Хански кон.

Хан
Хан може да се отнася за някое от следните понятия. хан (съоръжение) – съоръжение за хранене и спане, странноприемница хан – тюркско-монголска владетелска титла Хан – китайска династия хан – най-голямата етническа група в Китай хан – бивша административна единица в ЯпонияТопонимиХан – държава в Китай през 5-3 век пр.н.е. Хан – река в Корея Хан – езеро в Тайланд Хан – град в Германия Хан – летище в Германия Хан – звезда в съзвездието ЗмиеносецХораАамир Хан (р. 1965) – индийски актьор Амир Хан (р. 1986) – английски боксьор Имран Хан (р. 1952) – пакистански играч на крикет и политик Йоханес Хан (р. 1957) – австрийски политик Ото Хан (1879-1968) – германски химик

Чингис хан
Чингис хан (на монголски: Чингис хаан; първо се казва: Темуджин или Темууджин, на монголски: Тэмүжин, Тэмүүжин: на татарски: Ковача; на латински: Dschingis Khan; * вероятно 1155, 1162 или 1167; † вероятно на 18 август 1227) е хан на Монголите, монголски държавник, основал Монголската империя, най-голямата държава в човешката история. Той изгражда силна армия, основаваща се на меритокрацията, и използва блестяща организация и тактика, превръщайки се в един от най-успешните военачалници в историята. В Монголия той е смятан за национален герой и е наричан „баща на монголската нация“. Той обединява монголите и сродните им племена от Централна Азия, създавайки нова обща идентичност, преодоляла племенната разпокъсаност. Започвайки със завладяването на Западна Ся и Дзин в Китай и укрепвайки държавата с нови завоевания, сред които Хорезмия, Чингис хан поставя основите на империя, оставила незаличими следи в световната история. Няколко века монголско управление в Евразия коренно променят демографията и геополитиката в тези райони. При своя разцвет Монголската империя включва големи части от днешните Китай, Монголия, Русия, Корея, Азербайджан, Армения, Грузия, Сирия, Турция, Ирак, Иран, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Туркменистан, Пакистан, Палестина, Кувейт.

Хан (династия)
Династията Хан (на китайски: 漢朝, Хан Чао) е втората императорска династия на Китай, управлявала от 206 година пр.н.е. до 220 година. Неин основател е Лиу Бан, оглавил селско въстание, свалило от власт династията Цин. Периодът на династията Хан е прекъснат за кратко от управлението на Уан Ман (династия Син, 9 – 23 година), което го разделя на две части – Западна Хан (206 година пр.н.е. – 9 година) и Източна Хан (25 -220 година). Продължил четири века, периодът Хан е смятан за златен век в китайската история. И до днес най-голямата етническа група в Китай се нарича хан.Империята Хан е разделена на области, контролирани пряко от централната власт, и няколко полуавтономни царства, които постепенно губят остатъците от своята независимост, особено след Бунта на седемте царства. Хунну, конфедерация от централноазиатски народи, които владеят източната част на Евразийската степ, разгромяват Хан през 200 година пр.н.е. Император Хан Уди (141 – 87 година пр.н.е.) предприема поредица от военни походи, с цел да освободи Китай от подчиненото положение спрямо хунну и успява да им наложи символичен данък. В хода на тези войни Хан установяват властта си в Таримската котловина и се включват в международната търговска мрежа, наричана Път на коприната и достигаща на запад до Средиземноморието. Политиката на Хан успява да раздели хунну на две съперничещи си държави – северна и южна, като по-късно принуждава северните хунну да се преселят на запад от река Или. Въпреки тези успехи, териториите на север от китайската граница скоро за завзети от нов съюз, оглавяван от монголската народност сянби. След 92 година придворните евнуси все по-активно се включват в политическия живот, като избухват сблъсъци между съперничещи си придворни клики. Властта на императорите е застрашена и от засилващото се религиозно движение, но даоистите, които се включват масово във Въстанието на жълтите забрадки и движението на Петте купички ориз. След смъртта на император Хан Линди през 189 година, придворните евнуси са избити от група военачалници, които след това си поделят империята. Официалният край на династията Хан е през 220 година, когато царят на Уей Цао Пи отстранява Хан Сианди и се обявява за император. Управлението на династията Хан е период на стопански подем и разрастване на паричната икономика, началото на която е поставено през периода Джоу. Монетите, сечени от централния монетен двор през 119 година пр.н.е., остават паричен стандарт в страната до времето на династията Тан от 7 век. За да финансира военните си походи и колонизирането на новозавладените територии, през 117 година пр.н.е. държавата си присвоява производството на сол и желязо. Тези държавни монополи са премахнати през периода Източна Хан, а изгубените приходи са компенсирани с тежко данъчно облагане. В центъра на обществения живот през периода Хан се намира императорът. Той ръководи правителството, но споделя властта си с наследствената аристокрация и министрите, повечето от които произлизат от образованите среди, формиращи държавната бюрокрация. От времето на император Хан Уди императорският двор официално поддържа конфуцианството в образованието и политическата философия. Тази традиция продължава до падането на династията Цин през 1911 година. Значителен напредък е постигнат и в науката и техниката – изобретена е хартията, корабният рул, отрицателните числа, релефната карта, хидравлично задвижваната армиларна сфера, сеизмографът с обратно махало.