Какво означава Студентска?
Студентски град
Студентски град е жилищен комплекс в югоизточна София, район Студентски (район), граничещ с кварталите „Дианабад“, „Дървеница“, „Витоша“ и „Малинова долина“. Намира се в полите на Витоша и е част от административен район „Студентски“ на Столична община.
Първоначално кварталът е проектиран като студентско градче, наречено Студентски град „Христо Ботев“. Изграждат се десетки многоетажни общежития, с цел да се задоволят жилищните нужди на студентите от софийските висши училища. Днес, освен дом за хиляди студенти, районът е и територия, на която се намират шест престижни висши учебни заведения, четири от които са национални.
През последните години Студентски град изживява истински строителен бум, като се появяват нови жилищни, търговски, спортни и бизнес центрове. Освен с типичните за повечето квартали в София проблеми с бездомните кучета и липсата на места за паркиране, Студентски град (в някои свои части) се сблъсква с трудности, свързани с концентрираните в района многобройни питейни заведения. Въпреки това жилищният комплекс се превръща във все по-предпочитано място за живеене на млади семейства, особено в своята южна част – около Зимния дворец, Национална спортна академия и семейните общежития. В района съществуват условия за спорт, разходка, забавления и др. Двете многофункционални зали Христо Ботев и Зимен дворец на спорта са домакини на редица събития през годината. В близост е и Зоологическата градина на София. Кварталът се намира в един от районите на столицата с най-чист въздух, в който по градоустройствен план не се предвижда изграждане на промишлени предприятия.
Засиленото жилищно строителство, дължащо се на благоприятното местоположение и удобна инфраструктура на квартала обаче не компенсира нуждата от действия за запазване на статута на района на Студентски град и за повишаване на престижа му като университетски център. За сметка на множеството заведения, все още липсват книжарници, кина, учебно-експериментални лаборатории и др. Общината се е ангажирала с оформянето на няколко кампуса, включващи общежития и площи за спорт, учение и почивка около тях. Предвижда се и изграждането на огромен парк в местността „Въртопо“, както и по-лесна връзка с намиращия се наблизо квартал „Симеоново“ и със Симеоновския лифт, което ще допринесе за нови възможности за разходка, спорт и за пряка връзка с Природен парк „Витоша“.
Български общ народен студентски съюз
Българският общ народен студентски съюз (БОНСС) е организация на българското студентство, свързана с БКП. Създадена е на 30 март 1930 г. в София.
От 14 април същата година издава като свой орган вестник „Студентско знаме“. Организира културни прояви, както и политическа дейност, като пропагандира комунистически идеи сред студентите.
През декември 1931 г. БОНСС организира студентска стачка с искане за изгонване от Софийския университет на ръководителя на Деветоюнския преврат Александър Цанков. Стачката е разгонена със сила от полицията, като се стига до жертви сред студентите.
След Деветнайсетомайския преврат БОНСС е забранен. През 1936, заедно с други студентски организации създава „Единен фронт на демократичната студентска младеж“. Обявява се против личния режим на цар Борис III и за пълно възстановяване на Търновската конституция. С това искане провежда голяма студентска стачка през 1937.
Активно се включва в Соболевата акция през 1940. Много от дейците на БОНСС се включват в партизанското движение в България през 1941 – 1944 – Адалберт Антонов, Лиляна Димитрова и др.
През юни 1945 БОНСС, Българският академически земеделски съюз, Студентската социалистическа организация „Жан Жорес“ (свързана с лявото крило на БРСДП (ш.с.)) се обединяват в Общ съюз на народното студентство, който от своя страна се влива в организирания през декември 1947 Съюз на народната младеж.
Студентска трибуна
„Студентска трибуна“ е български вестник, седмично издание на Централния комитет на ДКМС. Редакцията на вестника се помещава в Студентския дом в София. Вестникът излиза от 1 януари 1957 година в София, като запазва общата номерация на в. „Студентска трибуна“ от 1927 – 1930, на в. „Академик“ и в. „Студентска трибуна“ от 1945 -1947 година. Редовно публикува и фантастични разкази, половината от които български. Съществува до 1991 г. Последният му главен редактор е Атанас Теодоров.