Какво означава Содом?
Сало, или 120-те дни на Содом
„Сало, или 120-те дни на Содом“ (на италиански: Salò o le 120 giornate di Sodoma) известен още и само като Сало е италианска драма от 1976 година, на режисьора Пиер Паоло Пазолини. Филмът се основава на книгата „120-те дни на Содом“ от Маркиз дьо Сад.
Содом и Гомора
Содом и Гомора са градове, споменати в книгата Битие в Танах, в Новия Завет, девтероканоничните книги и Корана. Според Тората, царствата Содом и Гомора били съюзени с градовете Адма, Зебоим (Цевоим) и Вала (Зоара или Сигор).[Битие 14:8] Според Библията, петте града, известни като „градове в равнината“, били разположени в долината на река Йордан в южните земи на Ханаан. Долината, намираща се на север от Мъртво море, е сравнявана с райската градина,[Битие 13:10] тъй като била добре напоена и зелена, подходяща за пасища на добитък.
Във времената на Авраам, Яхве наложил божие наказание над Содом и Гомора и два други близки града, които били изпепелени от огън и жупел.[Битие 19:24 – 25] Единствено град Зоара бил пощаден.[Второзаконие 29:23] В авраамическите традиции Содом и Гомора са се превърнали в синоними на неразкаян грях, а унищожението им – в пословична проява на Божия гняв.[Иуд. 1:7]
Содом и Гомора се използват като метафора за порок и разбиране за хомосексуалността като грях, въпреки че тази интерпретация е оспорвана от различни изследователи и религиозни общности. Имената на градовете служат и за етимология на думи в няколко езика, най-популярна от които е думата содомия, използвана в законите против содомията, за да опише сексуално „престъпление против природата“, представляващо анална и/или орална разнополова или еднополова пенетрация.Поради слабите археологически доказателства за съществуването на двата града, историчността на Содом и Гомора все още е обект на полемики сред историците.
Малкият Содом
„Малкият Содом“ е български телевизионен игрален филм (драма) от 1984 година на режисьора Димитър Аврамов, по сценарий на Христо Калчев. Оператор е Венко Каблешков. Създаден е по едноименния разказ на Георги Стаматов, в който са отразени годините след Първата световна война. Музиката във филма е композирана от Вили Казасян.