Какво означава Сицилия?

Сицилия
Сицилия (на италиански: Sicilia) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия. Административен италиански регион, който се ползва със специален автономен статут. Състои се от девет провинции: Агридженто, Калтанисета, Катания, Ена, Месина, Палермо, Рагуза, Сиракуза и Трапани.

Сицилия (римска провинция)
Сицилия (на латински: Sicilia) е първата провинция, придобита от Римската република през 241 г. пр.н.е. след Първата пуническа война с Картаген. Включва Сицилия и Малта, управлявани от проконсул. За следващите шест века Сицилия е провинция на Римската република и Римската империя и осигурява хранителни запаси на Рим. Империята не прави големи усилия, за да романизира региона, който остава гръцки.

История на Сицилия
Историята на Сицилия е повлияна от множество етнически групи и свидетелства, че в различни исторически периоди островът е контролиран понякога от външни сили – финикийски и картагенски, древногръцки, римски, вандалски и остготски, византийски, ислямски, нормандски, арагонски и испански, но преживява и важни периоди на независимост: както при коренните сикани, елими и сикули, така и по-късно като графство и кралство Сицилия. Кралството е основано през 1130 г. от Рожер II, принадлежащ към норманския благороднически род Отвили. През този период Сицилия просперира и придобива политическа мощ, превръщайки се в една от най-богатите държави в цяла Европа. В резултат на династичен брак в края на XII век кралството преминава във владение на династия Хоенщауфен. В края на 13 век избухва войната на Сицилианската вечерня (1282 – 1302) между короните на Анжу и Арагон и островът преминава към арагонската корона. През следващите векове кралството влиза в лична уния с испанската монархия и Неаполитанското кралство, запазвайки обаче значителна независимост до 1816 г. Въпреки че днес е автономен регион със специален статут на Република Италия, Сицилия притежава своя собствена отличителна култура. Сицилия е едновременно най-големият регион на съвременна Италия и най-големият остров в Средиземно море. Централното му местоположение и природните ресурси гарантират неговото важно стратегическо значение за средиземноморските търговски пътища. Например Цицерон и Ал-Идриси, описват съответно Сиракуза и Палермо като най-големите и красиви градове на елинския свят и на Средновековието. Икономическата история на селска Сицилия е свързана с нейната „латифундийна икономика“, основана на големи, някога феодални имения, насочени към отглеждане на зърнени култури и животновъдство, които се развиват през XIV век и се запазват до Втората световна война. Понякога островът е в основата на велики цивилизации, друг път не е нищо повече от колониална провинция. Неговите съдбини често се определят в зависимост от събития извън контрола на неговите жители. В по-ранни времена е бил магнит за имигранти, а в по-късни времена – земя на емигранти.