Какво означава Сирма?

СЍРМА1 ж. 1. Остар. и диал. Сърма; клаподан. Джевдет беше облечен със сирмени синьогълъбови потури, обшити по дикишите с гюмюшлии гайтани и сирма на цветя около джебовете. Ц. Гинчев, ГК, 375. Ще ми възразите, че царските паради, гдето присъствуват силнийшите сего мира, потъналите в злато и сирма полководци и други знатности, затъмняват със своя блясък хиляда ваши еледжикски хорà. З. Стоянов, ЗБВ II, 110. На главата си имаше бяла чалма, която беше гъсто обшита със сирма. Тр, 1887, кн. 1, 10. Янка дарове тъчеше, / долу в дълбоки зимници, / вътъка сирма и злато, / основа тънка коприна. Нар. пес., С. Табаков, ОИС III, 329.

2. Като неизм. прил. Нар.-поет. Сърмен. Кога майка споменваше, / чеша сълзи наронваше, / сирма риза избришваше / и на гръди йе изсушваше. Нар. пес., СбНУ VI, 15. Синьо го [коня] седло обседлай, / сирма го смоци препаши. Нар. пес., СбНУ XXI, 12.

– От гр. σύρμα ‘жица, тел’.

СЍРМА2 ж. Диал. Възпаление на ставите на ръцете или на краката, в резултат на което се получава оток. Страдающите от сирма отиват при тези баби, жени, моми и други, които знаят да баят за сирма, та им баят. СбНУ VIII, 153.

– Вер. от гр. σύρμα (от σύρω ‘тегля’). – М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки..., 1969, 152.

СЍРМА3 ж. Диал. Сърп с гладко, неназъбено острие. Двата типа сърпове се различават и по названията си: назъбеният навсякъде се нарича сърп, а гладкият – сирма и по-рядко сърп. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 19. Настъпила жътва. Като всички земеделци и младоженците грабнали сирми и паламарки и отишли на нивата. Л. Петков, СПК, 455-457. Жътвата се извършваше на ръце, със сирма и дървена паламарка. Ж. Стамов, СК, 51.

Сирмиум
Сирмиум (лат. Sirmium) е римски град в римската провинция Панония. Служи като резиденция на император Галерий през Тетрархията. Значението му през късната античност е толкова голямо, че Амиан Марцелин го нарича „преславна майка на градовете“. Днес на неговото място се намира Сремска Митровица. От Сирмиум води името си историческата област Срем. Сирмиум е център на преторианска префектура Илирик. Преди завладяването на територията около Сирмиум от римляните в началото на 1 век, Сирмиум е илирийско селище. През епохата на Принципата градът е опорен пункт и изходна база за римски военни атаки срещу даките и германските племена в региона. Често в Сирмиум пребивава Марк Аврелий. Родом, починали или свързани с града и околността са императорите Херений Етруск, Хостилиан, Деций, Клавдий II, Квинтил, Аврелиан, Проб, Максимиан, Констанций II и Грациан. През 375 император Валентиниан I, пренася резиденцията си в Сирмиум. Теодосий Велики е обявен за император в Сирмиум. В периода 4 - 6 век в града се провеждат пет църковни събора. Тук се подвизават Ириней Сремски и великомъченица Анастасия. След падането на Западната Римска империя в Сирмиум секат свои монети гепидските крале. В 870 година Методий заема Сремската архиепископска катедра.

Сирм
Сирм (на латински: Syrmus, на старогръцки: Σύρμος) е цар на западно-тракийското племе трибали през 330-те пр.н.е.Споменаван е от Ариан, Страбон и Плутарх. Сирм e епоним на Сирмиум. Също така името Сирмия (днес област Срем) е подобно. Сирм се споменава в „Летописа и Родословие“ на поп Йовчо Попниколов от Трявна под името Сирма. Летописът е писан през XIX век. В книгата на Андрия Качич Миошич от 1754 г. е описана войната между Сирм (А. Миошич го нарича Сердилиаида) и Филип Македонски, завършила с победа на Сирм. Поп Йовчо и Миошич описват Сирм като владетел на тракийската държава.

Сирма Кръстева
Сирма Кръстева Стрезова е българска хайдутка, действала в Македония в края на XVIII и началото на XIX век.