Какво означава Сириус?

Сириус
Сириус (α Canis Majoris; Алфа от Голямо куче) от съзвездието Голямо куче е най-ярката звезда на небосклона. Името произлиза от древногръцкото Σείριος. Видимата звездна величина на Сириус е –1,46, т.е. той е почти два пъти по-ярък от Канопус – следващата по яркост звезда. Сириус е петият по яркост обект след Слънцето, Луната, Венера и Марс (когато планетата е в противостояние, тя е по-ярка от Сириус). Сириус е също една от най-близките до нас звезди: намира се „само“ на 8,6 светлинни години от Слънчевата система. Това, което невъоръженото око възприема като една звезда, всъщност е двойна звездна система, състояща се от бяла главна звезда от спектрален тип A1V, наречена „Сириус А“, и бледо бяло джудже компаньон от спектрален тип DA2, наречено "Сириус Б”. Сириус изглежда светъл поради близостта си до Земята. На разстояние от 2,6 парсека (8,6 светлинни години) системата Сириус е един от нашите близки съседи. Звездата Сириус А е около два пъти по-масивна от Слънцето, а нейната абсолютна звездна величина е равна на -1,46, т.е. Сириус е 25 пъти по-ярък от Слънцето, но е значително по-слаб от други ярки звезди, като Канопус или Ригел. Системата Сириус е на възраст около 200 – 300 милиона години. Първоначално се е състояла от две ярки сини звезди. По-масивната от тях – Сириус В – e изразходила ресурсите си и се е превърнала отначало в червен гигант, разпръсквайки външните си слоеве, а впоследствие – в бяло джудже, каквото е останала и до днес. Последното превръщане е настъпило преди около 120 милиона години. Сириус е известен разговорно като „Кучешка звезда“, което се отразява на неговата известност в съзвездието Голямо куче. За Сириус има повече митове, отколкото за която и да е друга звезда с изключение на Слънцето. Изгревът на Сириус е отбелязвал прилива на Нил в Древен Египет и „Кучешките дни“ на лятото за древните гърци, а за полинезийците Сириус се свързва със зимата. Сириус е важен за мореплавателите в Тихия океан. В Зенд Авеста зороастрийците почитат Сириус, наричайки звездата с името Тиштрия.

Сириус Блек
Сириус Блек е литературен герой от поредицата на Джоан Роулинг за Хари Потър. Той е много добър приятел на Джеймс и Лили Потър – родителите на Хари, както и кръстник на главния герой. Описван е с дълга коса, която някак грациозно пада върху лицето му – говори се, че е много красив. За разлика от целия си род Блек, Сириус единствен не е запален по чистокръвната им мания. Също в разрез от рода му, той влиза в дом „Грифиндор“, вместо в „Слидерин“, което е голям удар за родителите му. В седмата книга – „Даровете на Смъртта“ се разказва за стаята на Сириус, която показва колко много е искал да покаже, че е различен от всички Блек. Стаята му е украсена с Грифиндорските цветове (червено и златно), има плакати на мъгълски жени по стените, много снимки на него и най-добрите му приятели: Джеймс Потър, Ремус Лупин и Питър Петигрю. На всичко закачено по стените е направена магия за трайно залепяне, за да може родителите му да не ги махнат. На големия родов гоблен на рода Блек, майката на Сириус е прогорила дупка на мястото, където се намира той, за да покаже, че той е срам и позор и се отрича от него. Понеже той последен от целия си род остава жив, наследява къщата на площад „Гримолд“ номер дванадесет, която той с удоволствие предоставя, за да служи като щабквартира на Ордена на Феникса. В завещанието си той дава на Хари, своя кръщелник, къщата и домашния дух Крийчър, който и Сириус, и Хари (може би до седмата книга, защото Крийчър започва да показва уважение) го мразят. Хари го мрази, защото именно Крийчър го лъже и го подмамва да отиде в „Министерството на Магията“, където той си мисли, че Волдемор е хванал Сириус и го изтезава, понеже Онзи-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава, показва лъжливо видение на Хари. Сириус мрази Крийчър и къщата, защото те му напомнят за родителите му, с които той ни най-малко се гордее.

Сириус (лек крайцер, 1940)
Сириус (на английски: HMS Sirius (82), от на английски: Sirius – Сириус) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от 11 крайцера на типа „Дидо“. Поръчан е по програмата от 1936 г. на 21 август 1937 г. и е заложен в корабостроителницата на ВМС в Портсмът на 6 април 1938 г. Крайцерът е спуснат на вода на 18 септември 1940 г., ставайки шестия кораб носещ това име в британския флот. През ноември 1939 г. строителството му е спряно за завършване на по-спешни програми. Но влизането му в строй е задържано във връзка с повредите по кораба от авиационна бомба по време на нападанието над Портсмът от вражеската авиация на 5 април 1941 г. Повредите по корпуса и ремонта на електрическите кабели отсрочват влизането му в строй до 6 май 1942 г. Името му е в чест на Сириус (на латински: Sirius), също α Голямото куче (на латински: α Canis Majoris) – най-ярката звезда в нощното небе. Девизът на кораба звучи така: „Heaven’s light our guide“ – „Небесната светлина е наш водач“.