Какво означава селищен?

СЀЛИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който се отнася до селище. Дъждовната канализация приема и отвежда атмосферните води от покривите на сградите и дворовете в селищната канализационна мрежа. Г. Димитров, КС, 9. Първите селищни радиотранслационни уредби са получени в страната през 1947 г. РТЕ, 1979, кн. 5, 8. Във вътрешните провинции няма съществени промени в домакинското строителство до края на VI в., когато всъщност започва изоставянето на укрепените селища и разпадът на ранновизантийската селищна система. РПр, 2006, кн. 35, 28. Селищно устройство. Селищен център. Селищна територия. Селищни имена.

◊ Селищна могила. Археол. Праисторически паметник с културни останки от първобитни земеделско-скотовъдни племена, във форма на пресечен конус, образуван от разрушени и градени последователно едно над друго жилища при продължителен уседнал живот на племената. При разкопките на селищни могили се откриват първобитни оръдия на труда, свързани със земеделието. Л. Петров и др., БНК, 12. Селищните могили в този район [Североизточна България] се появяват едва в началните етапи на енеолита. РПр, 1983, кн. 8, 10. Селищна система. Адм. У нас в периода от 1977 до 1983 г. – административно-териториална единица, която включва близко разположени селища, между които съществува по-голяма интензивност на връзките и взаимодействията, и които имат общо управление. Всяка община съответствува на определена селищна система. Мор. пр VIII кл, 76. Говорейки за Твърдишки район и Твърдишко, имам предвид настоящата селищна система с център град Твърдица. Тя включва землищата на дванадесет селища. Е, 1981, бр. 1085, 2.

Селищен дол
Селищен дол е село в Западна България. То се намира в община Перник, област Перник.

Могила
Могила в археологията се наричат два вида изкуствени земни насипи: селищна могила – формирана от остатъците на дълго съществували селища, и надгробна могила – насипана върху погребение.Най-ранните публикувани наблюдения върху могилите (lang-la|tumulus) на Балканите датират от 1533 и принадлежат на Веранций, Дерншвам и Бусбек, като техните впечатления и тези на по-късни пътешественици са събрани от Константин Иречек в неговата История на българите.

Селищна могила „Юнаците“
Селищна могила „Юнаците“, известна още като Плоската могила, се намира в западната част на Горнотракийската низина, на 8 км западно от град Пазарджик. В нея са разкрити останки от поне 30 селища, изграждани постепенно едно над друго, което свидетелстват за обитаването в течение на над 6000 години, през различни периоди и от различно население. Могилата е разположена на ниска речна тераса на десния бряг на някогашното корито на р. Тополница (сега течаща по-далеч на изток), на около 5 km от вливането ѝ в р. Марица. Височината ѝ спрямо околния терен е 12 m, а диаметърът – 100/110 m.